![Зовът на барабана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/1/zovt-na-barabana-bg-download.jpg)
Зовът на барабана [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Pro Book
- ISBN: 978-619-7502-08-4, 978-619-7502-09-1
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Зовът на барабана [bg]». Краткое содержание книги:
— Няма ли го? — попита Бриана. — Всички ли са мъртви? — Ужасът в гласа ѝ накара Джени да я погледне с изненада.
— О, не. Не исках да кажа това. Но Леох вече го няма — добави тя по-меко. — И последните вождове, Колъм и брат му Дугал… умряха за Стюартите.
Тя знаеше това, разбира се; Клеър ѝ беше казала. Изненада я неочакваната вълна от мъка; беше ѝ мъчно за тези непознати нейни родственици. С усилие преглътна буцата в гърлото си и последва Джени по стълбите.
— Леох голям замък ли беше? — попита. Леля ѝ спря с ръка на перилата.
— Не знам — Погледна със съжаление към Елън на картината. — Никога не съм го виждала, а вече го няма.
Когато влезе в спалнята на втория етаж, сякаш пристъпи в подводна пещера. Стаята беше малка, като всички стаи тук, с нисък таван от опушени почернели греди, но стените бяха свежи и бели, а самата стая бе изпълнена със зеленикавата потрепваща светлина, която се изливаше през двата големи прозореца и листата на розата отвън.
Тук-там нещо ярко блещукаше като пъстра рибка в мекия сумрак; изрисувана кукла лежеше пред огнището, изоставена от някое внуче, китайска кошница с пробита монета на капака, като украшение. Бронзов свещник на масата и малка картина на стената, чиито наситени цветове се открояваха ясно на бялата стена.
Джени веднага отиде до големия гардероб в другия край на стаята, вдигна се на пръсти, за да свали червената кутия с очукани ръбчета. Когато отвори капака, Бриана зърна проблясък на метал и още нещо, като озарени от светлината бижута.
— Тук е. — Джени извади дебела купчина мръсна хартия, много пътувала и явно много четена. Сложи я в ръката на Бриана. Беше с печат, петното восък още висеше в края на листа.
— Те са в колонията Северна Каролина, но живеят далече от град — обясни Джени. — Джейми пише понякога, когато има време, и пускат писмата, когато той или Фъргъс ходят до Крос Крийк или по някой пътник, който ги отнася вместо тях. Но на него му е трудно да пише, особено след като си счупи ръката преди време.
Бриана се сепна при това нехайно споменаване, но лицето на леля ѝ изглеждаше съвсем спокойно.
— Седни, момиче — махна ѝ да си избере между леглото и стола.
— Благодаря — рече Бриана и седна на стола. Значи вероятно Джени не знаеше за Джейми и Черния Джак Рандал? Мисълта, че може би знае неща за този човек, за когото дори сестрата на баща ѝ не знаеше нищо, беше разстройваща. За да прогони тази мисъл тя бързо отвори писмото.
Думите веднага изскочиха пред очите ѝ, черни и живи. Тя беше виждала и преди този почерк — разкривен, с едри, извити опашки на буквите, но тогава бе на двестагодишен документ, с покафеняло и избледняло мастило, а почеркът бе удържан от внимателно обмисляне и официалност. Тук се беше чувствал свободен. Беше покрил страницата с дръзките букви, линиите се накланяха леко в краищата. Беше разкривен, но не и нечетлив.
Фрейзърс Ридж, 19 септември, понеделник
Моя най-скъпа Джени,
Всички тук сме в добро здраве и ведър дух, надявам се, че това писмо ще завари всички в домакинството също толкова доволни.
Синът ти изпраща най-сърдечните си поздрави и моли да ги предадеш и на баща му, братята и сестрите му. Умолява те да кажеш на Матю и Хенри, че им изпраща черепче на животно, наречено морско свинче, което се отличава с бодлите си (макар че не прилича на дребното, подобно на таралеж създание, което знаете под това име, а е много по-едро и живее по върховете на дърветата, където се угощава с крехки издънки). Кажи на Матю и Хенри, че не знам защо зъбите са оранжеви. Без съмнение животното е смятало, че го разкрасяват.
Освен това ти изпращам и малък подарък за теб; шарката се получава от бодлите на същото това животно, които индианците боядисват със соковете на различни растения, преди да ги вплетат по този необичаен начин.
Клеър наскоро бе много заинтригувана от един разговор — ако може да се нарече така общуването предимно чрез знаци и физиономии (тя настоява да кажа, че не е правела физиономии, на което аз отговарям, че мога по-добре да преценя, тъй като виждам лицето ѝ, а тя не) — разговор с една старица от индианците, много уважавана в този район като лечителка, която ѝ даде доста лечебни растения. В последствие пръстите ѝ станаха лилави, което аз смятам за много разкрасително.
20 септември, вторник
Днес бях много зает с ремонта и укрепването на кошарата, в която държим няколко крави, прасета и тем подобни през нощта, за да ги пазим от мечките, каквито тук има много. Когато ходих до нужника сутринта, видях голяма следа от лапа в калта, която бе дълга почти колкото моето стъпало. Животните бяха нервни и притеснени, за което не мога да ги виня.