Лебедова песен [bg]

— Няма никаква полза от него — отвърна Глори. — Като всичко останало.

Телевизорът беше оставен на някакво бюро с ролки върху него. Джош го вдигна, обърна го и му махна задния капак, за да разкрие кинескопа и джунглата от кабели вътре. Почувства се глупав като пещерняк, който наднича в някаква вълшебна кутия, някога представлявала лукс — не, какъв ти лукс, по-скоро необходимост — за милиони американски домове. Без електричество телевизорът беше безполезен като камък… дори по-малко, защото камъкът можеше да се използва да убиваш гризачи за яхния.

Джош го остави настрани заедно с другите боклуци. Щеше да е нужен някой много по-умен от него човек, за да накара електричеството да потече отново по жиците и да съживи устройствата, които показваха движещи се и говорещи картини. Наведе се и намери кутия със стари дървени свещници. В друга кутия имаше прашни бутилки. На пода бяха разпръснати листове хартия и той вдигна един от тях. Беше обява, на която пишеше с избледнели червени букви: „Търг на антики! На битпазара на град Джеферсън! Събота, 5 юни! Елате рано и останете до късно!“. Отвори ръка и остави листа да падне на пода. Той се приземи с въздишка върху останалите си събратя с остарели новини.

— Джош? Какво е това?

Глори беше сложила ръка върху бюрото с ролките. Тя намери малка манивела и когато я завъртя, се разнесе дрънченето на верига върху ръждясали зъбни колела. Ролките се завъртяха също толкова болезнено, колкото старци, които се въртяха насън. Няколко гумени подложки бяха задействани от манивелата. Те се притиснаха за кратко в ролките и след това се върнаха в първоначалната си позиция. Джош видя, че някакъв малък метален поднос е прикрепен в другия край на бюрото. Той вдигна няколко от обявите от пода и ги сложи в него.

— Продължавай да въртиш манивелата — каза той и двамата видяха как ролките и подложките започнаха да придърпват по един лист хартия на всеки оборот, вкарваха ги в един отвор във вътрешността на машината и ги пращаха във втори поднос в другия край. Джош намери плъзгащ се панел, бутна го назад и видя механизъм от още ролки, метални подноси и някакви засъхнали повърхности, които представляваха мастилени тампони.

— Намерихме си печатарска машина — каза той. — Какво ще кажеш? Явно е стара, но е в много добро състояние. — Докосна шкафа на машината, който беше от дъб. — Това е било нечие хоби. Определено ще е чиста загуба, ако я оставим да си стои тук и да гние.

— Какво значение има дали ще гние тук, или някъде другаде? — изсумтя Глори. — Много странно съвпадение!

— Кое?

— Преди да умре… Джаксън искаше да пусне вестник — просто лист хартия, който да раздава наоколо. Казваше, че ако имаме градски вестник, ще накараме хората да се почувстват като общност. Сещаш се, ще се интересуваме повече от другите, а няма просто да се изолираме от тях. Той дори не знаеше, че това нещо е тук. Разбира се, това беше просто една от мечтите му. — Тя прокара ръка по дъба до тази на Джош. — Имаше много мечти, които умряха с него. — Ръката ѝ докосна неговата и бързо се отдръпна.