Панаир на суетата (роман без герой)

— Както светената вода не е по вкуса на дявола — отвръщаше лорд Стейн, като се покланяше и се засмиваше широко, след което избухваше в буен смях.

Така че тези две дами не се виждаха много често, освен при случаите, когато съпругата на по-младия брат отиваше при другата, с цел да спечели нещо от нея. Те най-усърдно се наричаха «любов моя» и «моя миличка» но се държаха настрани една от друга, докато пък сър Пит, въпреки че беше зает с толкова много неща, всеки ден намираше време да се вижда със снаха си. Когато щеше за първи път да ходи на вечерята, давана от спикера на Камарата на общините, той намери случай да се яви пред снаха си в униформа — стария му дипломатически костюм, който бе носил, когато беше аташе в легацията в Пъмперникъл.

Беки много хареса дрехата му и се възхити от него почти толкова, колкото собствените му жена и деца, при които отиде да го разгледат, преди да тръгне. Тя каза, че дворцовият костюм приличал само на истинските джентълмени; само на хората, произхождащи от древен род, подхождало да носят cullote courte [85]. Пит погледна самодоволно към краката си, които, откровено казано, не бяха по-симетрични, нито по-грациозни от тънката сабя, която висеше отстрани на бедрото му; да, той погледна краката си и тайно в сърцето си реши, че външността му е просто поразителна.

Когато Пит си отиде, мисис Беки нарисува карикатурата му и я показа на лорд Стейн, когато той пристигна. Негово сиятелство прибра рисунката и я отнесе със себе си, изпълнен с доволство от голямата прилика с оригинала. Той направи честта на сър Пит да се срещне с него в дома на мисис Беки и се държа много любезно към новия баронет и член на Камарата на общините. Пит също бе поразен от уважението, с което този бележит благородник се отнасяше към снаха му, от лекотата и оживлението, с което тя разговаряше, и от удоволствието, с което другите мъже от компанията я слушаха. Безсъмнено лорд Стейн разбра, че баронетът само бе започнал кариерата си на общественик и с известна загриженост очакваше да го чуе като оратор. Тъй като бяха съседи (защото Грейт Гонт Стрийт води към Гонт Скуеър, а, както всекиму е известно, Гонт Хаус жилището на лорда, образува едната страна на площада), негово сиятелство се надяваше, че щом лейди Стейн пристигне в Лондон, тя ще има честта да се запознае с лейди Кроли. След един-два дни той остави визитната си картичка в дома на съседа си, което никога не бе счел за нужно да стори по отношение на предшественика му, макар че в миналото бяха живели един до друг в продължение близо на един век.