Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
— Както светената вода не е по вкуса на дявола — отвръщаше лорд Стейн, като се покланяше и се засмиваше широко, след което избухваше в буен смях.
Така че тези две дами не се виждаха много често, освен при случаите, когато съпругата на по-младия брат отиваше при другата, с цел да спечели нещо от нея. Те най-усърдно се наричаха «любов моя» и «моя миличка» но се държаха настрани една от друга, докато пък сър Пит, въпреки че беше зает с толкова много неща, всеки ден намираше време да се вижда със снаха си. Когато щеше за първи път да ходи на вечерята, давана от спикера на Камарата на общините, той намери случай да се яви пред снаха си в униформа — стария му дипломатически костюм, който бе носил, когато беше аташе в легацията в Пъмперникъл.
Беки много хареса дрехата му и се възхити от него почти толкова, колкото собствените му жена и деца, при които отиде да го разгледат, преди да тръгне. Тя каза, че дворцовият костюм приличал само на истинските джентълмени; само на хората, произхождащи от древен род, подхождало да носят cullote courte [85]. Пит погледна самодоволно към краката си, които, откровено казано, не бяха по-симетрични, нито по-грациозни от тънката сабя, която висеше отстрани на бедрото му; да, той погледна краката си и тайно в сърцето си реши, че външността му е просто поразителна.
Когато Пит си отиде, мисис Беки нарисува карикатурата му и я показа на лорд Стейн, когато той пристигна. Негово сиятелство прибра рисунката и я отнесе със себе си, изпълнен с доволство от голямата прилика с оригинала. Той направи честта на сър Пит да се срещне с него в дома на мисис Беки и се държа много любезно към новия баронет и член на Камарата на общините. Пит също бе поразен от уважението, с което този бележит благородник се отнасяше към снаха му, от лекотата и оживлението, с което тя разговаряше, и от удоволствието, с което другите мъже от компанията я слушаха. Безсъмнено лорд Стейн разбра, че баронетът само бе започнал кариерата си на общественик и с известна загриженост очакваше да го чуе като оратор. Тъй като бяха съседи (защото Грейт Гонт Стрийт води към Гонт Скуеър, а, както всекиму е известно, Гонт Хаус жилището на лорда, образува едната страна на площада), негово сиятелство се надяваше, че щом лейди Стейн пристигне в Лондон, тя ще има честта да се запознае с лейди Кроли. След един-два дни той остави визитната си картичка в дома на съседа си, което никога не бе счел за нужно да стори по отношение на предшественика му, макар че в миналото бяха живели един до друг в продължение близо на един век.
Сред всички тези интриги, изискани приеми и мъдри и блестящи личности Родън се чувствуваше всеки ден все по-изолиран. Позволяваше му се да ходи по-често в клуба си, да вечеря навън с неженени приятели, да излиза и се прибира, когато си иска, без да му се задават въпроси. Той и Родън младши често посещаваха къщата на Гонт Стрийт и седяха там при децата и при лейди Джейн, докато сър Пит се уединяваше с Ребека на отиване или на връщане от Камарата на общините.
Бившият полковник седеше мълчаливо по цели часове в братовата си къща, като мислеше и приказваше колкото е възможно по-малко. Правеше му удоволствие да го помолят за някаква услуга — да отиде и разпита за някой слуга или кон или пък да нареже печеното за вечерята на децата. Той се беше смирил и свил; отдаден на безделие, Родън изпадна в пълно подчинение. Далила го бе затворила и отрязала косата му. Смелата и буйна кръв от преди десет години сега бе покорена и той се бе превърнал в симпатичен, смирен, възпълен джентълмен на средна възраст.
Клетата лейди Джейн съзнаваше, че Ребека е превзела съпруга й, при все че тя и мисис Родън си казваха «моя миличка» и «моя любов» всеки път, когато се срещнеха.
Глава XLVI
Борби и изпитания
Междувременно нашите приятели в Бромптън прекарваха коледните празници по тяхному, и при това не особено весело.
От стоте лири стерлинги годишно, на каквато сума възлизаше доходът й, вдовицата Озбърн имаше навик да дава близо три четвърти на баща си и майка си за разноските, необходими за нея и за малкото й момче. С още сто и двадесет лири, пращани от Джоз, това семейство от четирма души, обслужвани от ирландското момиче, което помагаше и на семейство Клеп, успяваха да преживяват доста прилично, като на края на годината свързваха двата края, и все пак имаха възможност да поднесат чаша чай на някой и друг приятел след бурите и разочарованията на предишния им живот. Седли още поддържаше надмощието си по отношение на мистър Клеп, неговия бивш чиновник. Клеп си спомняше дните, когато седнал на крайчеца на стола, вдигаше чаша за здравето на «мисис Седли, мис Еми и мистър Джоузеф в Индия», на масата на богатия търговец на Ръсъл Скуеър. Времето увеличаваше великолепието на тези спомени в гърдите на честния чиновник. Когато се качваше от кухнята в приемната и пиеше чай или джин и вода с мистър Седли, той имаше навик да казва: «На друго бяхте свикнали едно време, сър» — и все тъй тържествено и почтително пиеше наздравица за дамите, както бе вършил това, когато те живееха в най-голямо охолство. За него мис Амелия беше най-благородната лейди и никой не свиреше на пиано тъй божествено като нея. Той никога не сядаше преди Седли, дори когато биваха в клуба, нито пък позволяваше на някой член на тяхното общество да каже нещо против него. Заявяваше, че е виждал първите мъже на Лондон да се ръкуват с мистър Седли и казваше, че го познава от времето, когато често се е срещал из борсата с Ротшилд и че сам той дължи всичко на него.
85
просто кюлоти.