Панаир на суетата (роман без герой)

Само два или три пъти през живота й я бяха виждали ядосана и адвокатът на мистър Озбърн имаше щастието да я завари точно в такова настроение. Веднага след като мистър По й прочете писмото и го подаде, тя се изправи, цяла разтреперана и силно зачервена, скъса хартията на стотици парченца и ги стъпка.

— Какво? Да се омъжа отново? Да взема пари, за да се разделя с детето си? Кой дръзва да ме обижда с подобно предложение? Кажете на мистър Озбърн, че това е писмо на страхливец, сър — да, писмо на страхливец, — и аз няма да му отговоря. Желая ви всичко най-хубаво, сър — и тя си излезе с кимване от стаята, като кралица в някоя трагедия — разправяше след това адвокатът.

Него ден родителите й не забелязаха вълнението й и тя не им каза нито думица относно срещата с мистър По. Те бяха улисани в собствените си грижи, които дълбоко засягаха Амелия, макар и да не й бяха известни. Старият джентълмен, баща й, постоянно беше зает с някакви сделки. Видяхме вече как предприятията за продажба на вино и на въглища пропаднаха. Но като се навърташе постоянно из Сити, винаги нащрек и готов за нещо ново, той се натъкна на друг някакъв проект, който му вдъхна такова доверие, че се впусна в него въпреки възраженията на мистър Клеп, комуто не посмя да каже колко здраво се бе обвързал. И тъй като мистър Седли винаги имаше за правило да не разговаря за парични въпроси пред жените, те нямаха понятие какви беди ги чакаха, докато най-после старият човек се видя принуден да признае малко по малко случилото се.

Най-напред започна да се забавя плащането на сметките на малкото домакинство, които се уреждаха ежеседмично. Мистър Седли каза на жена си с разстроено лице, че сумата от Индия не била пристигнала. Тъй като дотогава тя бе плащала сметките си много редовно, един-двама от търговците, които клетата жена бе длъжна да моли за отсрочка, се ядосаха на това забавяне, на каквото бяха напълно привикнали от страна на по-нередовните си клиенти. Вноските на Еми, плащани от нея с весело лице, без да прави въпрос за каквото и да било, поддържаха малкото семейство с намалени наполовина дажби. И първите шест месеца изминаха доста леко, като старият Седли все си въобразяваше, че печалбите му ще се увеличат и всичко ще тръгне на добре.

Но на края на полугодието не пристигнаха никакви шестдесет лири, които да подпомогнат домакинството; и то бе обхванато от все по-големи и по-големи безпокойства. Мисис Седли, чието здраве бе доста разклатено, много се тревожеше. Тя или седеше безмълвна, или пък плачеше пред мисис Клеп в кухнята. Месарят се мусеше; бакалинът се държеше дръзко; един или два пъти Джорджи ропта против обедите и Амелия, която би се задоволила само с парче хляб за собствения си обед, не можеше да не види, че за детето й не се полагаха достатъчно грижи, затова трябваше да отделя от парите за дребни разноски и да купува по нещичко за сина си, за да го поддържа здрав.

Най-после й казаха или, по-право, разказаха й една от ония объркани истории, каквито хората скалъпват, когато ги сполетят някакви трудности. Един ден, след като получи пенсията си и когато бе дошло време да дава вноската си за домакинските нужди, тя реши да си удържи известна сума, тъй като си водеше сметка колко бе внасяла преди и защото беше поръчала нов костюм за Джорджи.