Панаир на суетата (роман без герой)

Лейди Джейн беше винаги покорна, а възможно е тези забавления да правеха удоволствие и на самата нея. Старата графиня описа в най-черни краски светското поведение на дъщеря си в кореспонденцията си с авторката на «Перачката от Финчлиската мера». И тъй като в това време къщата й в Брайтън беше празна, тя се отправи за това летовище, без отсъствието й да събуди особено голяма мъка у децата й. Лесно е да предположим също така, че при второто си посещение в Куинс Кроли Ребека не чувствуваше голямо съжаление, че дамата с лекарствата не беше там; но тя й прати коледно писмо, с което почтително й припомни за себе си, говореше с благодарност за удоволствието, което й били доставили разговорите с нейно сиятелство при предишното гостуване, спря се подробно на нежните грижи, проявени от графинята при боледуването й, заяви, че всичко в Куинс Кроли й напомня за отсъствуващата й приятелка.

Може да се каже, че до голяма степен промяната в държането и в популярността на сър Пит Кроли се дължеше на съветите на хитрата малка дамичка от Кързън Стрийт.

— Вие да останете баронет — вие да се съгласите да бъдете само обикновен провинциален благородник — казваше му тя. — Не, сър Пит Кроли, аз ви познавам по-добре. Познавам вашите дарби и вашата амбиция. Въобразявате си, че скривате и двете, но от мене не можете да прикриете нито едното, нито другото. Показах на лорд Стейн брошурата ви върху Малтус. Тя му беше известна и той каза, че според мнението на целия кабинет тя е най-ценният принос по този въпрос. Министерството е спряло поглед върху вас и аз зная какво искате. Вие искате да се отличите в парламента; всички казват, че сте най-изкусният оратор в Англия (тъй като речите ви в Оксфорд все още се помнят). Искате да станете представител на графството и с избирателния си глас и с избирателния си окръг зад гърба ви ще можете да се разпореждате, както намерите за добре. Желаете също така да станете барон Кроли, от Куинс Кроли, и ще станете, преди да умрете. Виждам това съвсем ясно. Аз чета право в сърцето ви, сър Пит. Ако имах съпруг, който да притежава вашия интелект, както притежава името ви, мисля си понякога, че нямаше да бъда недостойна за него… но… но сега съм ваша роднина — прибави тя със смях. — Клетата бедна аз, имам интерес вие да напреднете — и, кой знае, може би мишката ще помогне на лъва.