Панаир на суетата (роман без герой)

Тогава й откриха, че от Джоз не били идвали никакви пари; че домакинството им се намирало в затруднено положение, което Амелия би трябвало да види по-рано, намекна майка й, но тя не се интересувала от нищо, освен от Джорджи. При тези думи Амелия даде всичките пари на майка си, без да каже нещо, и се прибра в стаята си, където си изплака очите. Него ден трябваше да преживее и друго вълнение — когато се принуди да отиде и се откаже от поръчаните дрехи, миличките дрешки, които с такова желание очакваше за Коледа и чиято кройка и фасон бе определила в множество разговори с една малка шивачка, нейна приятелка.

Най-трудното от всичко беше това, че трябваше да разкрие работата на Джорджи, който страшно много се развика. Всички имали нови дрехи за Коледа. Другите щели да му се смеят. И той трябвало на всяка цена да има нови дрехи. Тя вече му ги била обещала. Клетата вдовица можеше да му даде само целувки. И тя закърпи старите му дрехи, обляна в сълзи. Амелия почна да рови из оскъдните си украшения, да види дали не ще може да продаде нещо, та да му достави желаното. Натъкна се на индийския шал, който Добин й бе пратил. Спомни си как в миналото беше ходила с майка си е един чудесен индийски магазин на Лъгът Хил, където дамите вършеха най-различни сделки с този вид артикули. Бузите й пламнаха и очите й светнаха от удоволствие, когато й хрумна за този източник, и сутринта тя целуна Джорджи и весело му се усмихна, когато го изпращаше на училище. Момчето долови, че погледът й му обещава нещо хубаво.

Като завърза шала в една кърпа (също подарък от добрия майор), тя го скри под връхната си дреха и вървя пешком, зачервена и нетърпелива, по целия път до Лъгът Хил, като пристъпваше леко и бързо край стената на парка и потичваше на кръстопътищата, така че мнозина мъже се извръщаха, когато тя минаваше бързо край тях, и изглеждаха милото й розово лице. Тя си пресмяташе как ще изразходва получените от шала парк; как освен дрехите ще му купи книгите, за които той тъй много жадуваше, и ще му плати училищната такса за половин година; как ще вземе и ново палто на баща си вместо старото, което той сега носеше. Не беше сбъркала относно цената на Добиновия подарък. Тъканта беше ситна и много красива, търговецът направи чудесна сделка, когато й даде за шала двадесет гвинеи.