Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Ако през тези забележителни коледни празници в сърцето на малкия Родън не възникна особено голяма обич към чичо му, който винаги биваше студен и затворен, заключил се в кабинета си, потънал в съдийските си задължения и заобиколен от надзиратели на земи и фермери, той спечели доброто разположение на омъжените и неомъжените си лели, на двете деца от имението и на Джим от пасторския дом. Сър Пит поощрява този момък да ухажва една от девойките, като безсъмнено му дава да разбере, че ще му отстъпи правото върху черковния имот и върху свещеническия сан, когато те се освободят от неговия стар, привързан към лова на лисици баща. Джим се е отказал от този спорт и се задоволява само с малко безвредно стреляне по диви патици и пъдпъдъци или с кротичко забавляване с плъхове през коледната ваканция, след която ще се завърне в университета и ще се опита пак на изпитната сесия, без този път да го скъсат. Вече се е отказал от зелените жакети, червените връзки и другите светски украшения и се приготовлява за промяна в положението си. По този евтин и пестелив начин сър Пит се старае да изплати дълга си към своите роднини.
Също така, преди тези весели коледни празници да бяха изминали, баронетът събра достатъчно смелост да даде нов чек на брат си, и то за не по-малко от сто лири стерлинги — деяние, което отначало причиняваше остри болки на сър Пит, но което след това го караше да се топи от самодоволство при мисълта, че се е показал толкова щедър. Родън и син му си заминаха с натежали от мъка сърца. Но Беки и дамите се разделиха с удоволствие и пашата приятелка се завърна в Лондон да започне отново онези занимания, в които я заварихме погълната в началото на тази глава. Под нейните грижи къщата на семейство Кроли на Грейт Гонг Стрийт бе напълно подновена и бе готова да посрещне сър Пит и семейството му, когато баронетът дойде в Лондон да изпълни задълженията си в парламента и да заеме онова положение в страната си, което му се полагаше благодарение на големите му дарби.
През първата сесия този голям лицемер криеше плановете си и нито веднъж не отвори уста, освен когато трябваше да представи една петиция от Мъдбъри. Но той посещаваше събранията най-ревностно и подробно изучи рутината и практиката на Камарата на общините. У дома си се отдаваше на четене на сините книги, за голяма тревога и смайване на лейди Джейн, която се боеше, че той се убива от много работа и стоене до късно през нощта. И той се сближи с министрите и с водачите на партията си, твърдо решен да заеме място сред тях, преди да изминат много години.
Добрата и кротка природа на лейди Джейн вдъхна на Ребека такова презрение към нейно сиятелство, което малката жена трудно можеше да скрива. Този вид благост и безизкуственост, които лейди Джейн притежаваше, дразнеха нашата приятелка Беки и понякога й беше невъзможно да не покаже и да не остави другите да доловят ненавистта й. От друга страна, присъствието й правеше лейди Джейн неспокойна. Съпругът й постоянно приказваше с Беки. Те сякаш непрестанно си разменяха знаци, разбираеми само от тях двамата, и Пит разговаряше с нея по въпроси, които никога не му идваше на ум да разисква с лейди Джейн. То се знае, тя не ги разбираше, но й беше неприятно да мълчи — и още по-неприятно да знае, че не може да каже нищо и да вижда как онази дръзка малка мисис Родън скача от предмет на предмет, като подхвърля по някоя дума на всеки от мъжете и винаги е готова да каже някоя шега. Неприятно беше също така да седиш сама край огъня в собствената си къща и да гледаш как всички мъже се въртят около съперницата ти.
Когато в имението лейди Джейн разправяше приказки на децата, които се събираха около коленете й (заедно с тях и малкият Родън, който много я обичаше), и Ребека влизаше в стаята, хвърляйки подигравателни погледи със зелените си очи, клетата лейди Джейн млъкваше под презрителния й взор. Простичките малки създания на въображението й се разбягваха разтреперани, също както бягат феите в книгите с приказките, когато пред тях се появи някои зъл дух. Невъзможно й беше да продължава, при все че Ребека, със съвсем лек сарказъм в гласа, я молеше да разправя и по-нататък очарователната си приказка. Нежните мисли и простичките удоволствия бяха омразни на мисис Беки; те не й харесваха; тя ненавиждаше хората, които имаха слабост към тях; на децата и на тези, който обичаха деца, тя гледаше с презрение.
— Хляб и масло не е по вкуса ми — казваше тя, когато се присмиваше пред лорд Стейн на лейди Джейн и на държането й.