Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Но най-знаменитият от всички дни беше този, когато хрътките на сър Хъдлстън Фъдлстън се събраха на моравата на Куис Кроли.
За малкия Родън това беше забележителна гледка. В десет и половина видяха Том Муди, ловджията на сър Хъдлстън Фъдлстън, да пристъпва по главната алея, следван от цяла глутница хрътки, събрани накуп, като редицата се завършваше от двамата гонци, облечени в алени фракове — подвижни момци с твърдо изражение на лицето. Те яздеха мършави породисти коне и с удивителна сръчност умерваха с острите върхове на дългите си и тежки камшици най-тънкото място от кожата на кое и да е куче, което дръзваше да се откъсне от групата или пък да обърне и най-малко внимание, изразено дори само в мигване, на дивите и питомните зайци, които се стрелкаха под носовете им.
След тях идва Джек, синът, на Том Муди, който тежи около тридесет и два килограма и е висок сто и дванадесет сантиметра и никога няма да стане по-едър. Той е възседнал голям костелив ловджийски кон, полупокрит от огромно седло. Това животно е любимият кон на сър Хъдлстън Фъдлстън, на име Ноб. От време на време пристигат и други коне, яздени от други малки момчета. Те чакат господарите си, които ще дойдат, галопирайки, след малко.
Том Муди приближава с коня си до вратата на имението. Лакеят го поздравява с добре дошъл и му предлага да пийне нещичко, но той отказва. След това и хрътките му се оттеглят към едно защитено от вятъра кътче на моравата, където кучетата се търкалят по тревата, играят или ръмжат сърдито едно срещу друго, като от време на време се сбиват яростно, но бързо се усмиряват от гласа на Том, когото никой не може да надмине в хокането, или от змиеподобните каиши на камшиците.
Идват множество млади джентълмени, яздейки лек галоп на породисти коне, обути в гетри до коленете, и влизат вътре да се почерпят с черешов ликьор и да поздравят дамите, докато пък по-скромните и тези, които имат по-голяма склонност към спорта, свалят калните си ботуши, слизат от обикновените си коне, за да се качат на ловджийски и стоплят кръвта си с предварителен галоп около моравата. Сетне се събират край хрътките и разговарят с Том Муди за минали ловни прояви, за достойнствата на Снивълър и Диамант, за състоянието на околните местности и за лошата порода на тамошните лисици.
Появява се и сър Хъдлстън, възседнал умен жребец; влиза вътре и поздравява любезно дамите, след което се залавя за работа, тъй като не обича много приказките. Довеждат хрътките до главната врата и малкият Родън слиза между тях, възбуден и все пак поизплашен от милувките, който му даряват, от ударите на извиващите се опашки и от кучешките им пререкания, едва възпирани от езика и камшика на Том Муди.
Междувременно сър Хъдлстън се е качил на Ноб.
— Нека опитаме горичката на Соустър, Том — предлага баронетът. Фермерът Менг ми казва, че в нея имало две лисици.
Том надува своя рог и потегля, последван от хрътките, от гонците, от младите господа от Уинчестър, от съседните фермери, от тръгналите пеша енорийски ратаи, за които този ден е истински празник. Последен върви сър Хълдстън, придружен от полковник Кроли, и цялата група изчезва надолу по алеята.
Ето и преподобния Бют Кроли (комуто беше стеснително да се появи сред всички под прозорците на племенника си), за когото Том Муди си спомня, че преди четиридесет години е бил тъничък пастор, яздил е най-буйните коне, прескачал е най-широките потоци и се е шегувал най-сърдечно. Сега се случва така, че негово преподобие излиза от главната алея на пасторския дом, възседнал мощния си черен кон, точно когато там минава сър Хъдлстън; той се присъединява към достойния баронет. Хрътки и конници изчезват и малкият Родън остава на стъпалата пред вратата, удивен и щастлив.