Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— И какво? — попитаха тревожно шестимата водачи.

— Ами тя е още девица.

Зловещ шепот, който би стреснал всички крале по света — толкова омраза и тържествуваща мъст имаше в него — се надигна над скупчените глави на шестимата, над които стърчеше главата на Балзамо.

— При това състояние на нещата — продължи Балзамо, — съществуват две възможности, еднакво благоприятни за нашето дело. Първата е дофината да остане бездетна. Династията няма да бъде продължена. В такъв случай бъдещето не отрежда на нашите приятели и съмишленици нито трудности, нито неприятности, нито пък борби. И с тази династия, предварително белязана от смъртта, ще се случи това, което става във Франция всеки път, когато на трона се изредят трима крале от една и съща династия — така беше със синовете на Филип Хубави207 — Луи льо Ютен, Филип льо Лонг и Шарл IV. След като и тримата царуваха, умряха без наследници. Същото се случи и с тримата синове на Анри II208 — Франсоа II, Шарл IX и Анри III — починаха бездетни, след като и тримата бяха крале.

Като тях господин дофинът, граф Дьо Прованс и граф Д’Артоа ще умрат, без да са имали синове, а и тримата ще седят на трона. Такъв е законът на съдбата… Ето такава би била първата възможност.

Втората вероятност е госпожа дофината да не остане бездетна. О, това е клопка! Ако дофината има деца, всички в двореца ще се радват, тъй като ще смятат, че кралската власт е утвърдена. Ние също ще се радваме, защото знаем една ужасна тайна, срещу която не може да се изправи никаква чест, никаква власт, никакви усилия. Тайната е свързана с престъпления, с нещастия, които ще се стоварят върху бъдещата кралица, ако роди, защото този наследник на трона ще обявим лесно за незаконен — той ще е рожба на грях. Пред това измамно щастие, отредено й от Бог, тя би предпочела стократно безплодието пред грозната съдба на майчинството. Ето защо, господа, аз се въздържам и смятам за излишно отприщването на народните страсти още отсега, а искам да изчакаме подходящия ден…

И така, господа и многообичани братя, аз бих закрил още сега събранието, ако не ми се налагаше да направя едно добро дело и да разкрия една злина. Тази вечер тук дойде един велик писател. Той би станал наш последовател, ако не беше излишното и вредно усърдие на един от нашите братя, който изплаши този плах човек. Надявам се, че подобно нещо няма да се повтори повече, защото в противен случай ще се наложи да се позова на закона за дисциплината.