Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Балзамо замълча за миг, а после се надигна от мястото си, за да произнесе свещените думи, които нашите читатели веднъж вече прочетоха. Произнесе ги бавно, тържествено. Прозвучаха ужасяващо.
След като изрекоха свещените думи, Балзамо заяви:
— Ето ни успокоени! Да не намесваме повече странични неща в нашите разисквания. Трябва да дам отчет и да направя равносметка пред вас за най-важните събития, които се случиха през годината. За такива будни и усърдни хора като вас ще бъде интересно да узнаят как ръководих Франция. Започвам: Франция е разположена в сърцето на Европа. В нейните болки трябва да търсим причините за страданията на целия континент. Ето защо аз дойдох във Франция и пристъпих към Париж, както лекарят към болния. Преслушах го, опипах го, прегледах го, опитах се да направя нещо за него. Когато дойдох тук преди година, монархията вече западаше, а днес я убиват нейните пороци. Трябваше да създам условия смъртните грехове да се увеличат и допринесох за това, като ги насърчих. Един мъж пречеше, той спъваше успеха на мисията ми, аз отстраних това препятствие. Този човек беше най-могъщият след краля. Той успя да намали робското чувство у народа, понеже съумя да го накара да повярва, че и той е част от френската държава. Аз прецених добре положението и се заех със свалянето на господин Дьо Шоазьол. Ето че тази работа дава вече своите резултати — цяла Франция си иска Шоазьол и се надига да си го върне, както сирачетата молят Бога да върне бащите им.
Съдилищата правят това, което винаги са правили — бездействат, а сега спират и да работят. А в една добре уредена държава парализирането на една важна институция е пагубно. Съдилищата вече не изпълняват задълженията си и народът, който е гръбнакът на държавата, също няма да иска да работи. Като последица той няма да е в състояние да плаща данъците си. Това пък означава, че самата държава ще остане без пари.
Ще искат да се справят с народа, но кой ще излезе срещу него? Разбира се, не войската — тя е съставена от народа, яде хляба на селянина и пие виното на лозаря. Значи остават единствено кралската гвардия, стражите, швейцарците, мускетарите. Колцина са те? Най-много пет-шест хиляди души. А какво могат да направят шепа хора, когато се надигне целият народ? Джуджетата са безсилни срещу гиганта.
— Тогава нека народът се надигне! — извикаха няколко гласа.
— Да действаме! — изкрещя Марат.
— Все още не съм поискал мнението ви, младежо — сряза го студено Балзамо и продължи. — Народът ще се надигне и това ще е бунт на слабите, станали силни изведнъж, защото са осъзнали, че са много срещу могъщ, но един-единствен враг. Недотам изявени, зрели и опитни хора ще предизвикат бунта и той ще се увенчае с успех с такава лекота, че чак ме плаши. Но аз всичко съм обмислил и проучил. Наложи се да отида дори в низините, при самия народ, облякох неговите дрехи. Научих се да бъда груб и упорит като хората от народа, видях ги отблизо и станах част от тях. Сега вече ги познавам добре и не мога нито да се излъжа, нито да направя грешка. Народът е силен, но невеж, дразни се бързо, но не е злопаметен. На народа все още му липсва опит.
Балзамо замълча. Той огледа своите слушатели. Лицата им изразяваха всички страсти на младостта и на неопитността.
— Сега говорете, братко — обърна се той към Марат, който се вълнуваше повече от всички останали.
— Ще бъда съвсем кратък — заяви Марат. — От многобройните опити народът се отпуска, за да не кажа, че се обезкуражава. Та това е теорията на господин Русо, гражданина на Женева — голям поет, но с бавен и нерешителен ум. Все да изчакваме! Жалка и нещастна опозиция! Да отстраним гангрената от обществото. Може да чака само този, който става от масата, за да си легне в мекото легло. Но гладът, нищетата и отчаянието не могат да бъдат облекчени нито със стихчета, нито с мъдри сентенции, нито с басни или песни… Гладните надават викове, защото страдат дълбоко. Глух да остане завинаги онзи, който не ги чува! Проклет навеки да е онзи, който не отговаря на плача им! Един бунт поне ще отвори очите на кралете, ако не успее да ги отстрани, а това вече е много!
Одобрителен шепот се изплъзна от устите на мнозина.
— Къде са нашите неприятели? — продължи Марат. — Над нас — те вардят вратите на двореца, те заобикалят трона, а най-много от всичко — с по-голяма грижа и страх от самите троянци, те пазят светия символ, който им осигурява могъществото, богатството и дързостта. Този символ е кралската власт. Нека отстраним охраната, за да стигнем до идола. Нека най-напред ударим по стражата, а после ще унищожим и най-главния!