Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Задайте му въпроси и той ще ви отговори.
— Ей, млади човече! — изрева Марат.
— Няма нужда да крещите — заяви Балзамо. — Говорете с нормален глас и тон.
— Кажете ни какво ви е?
— Заповядаха ми да спя и аз спя — отговори пациентът.
Гласът му беше съвършено спокоен и контрастираше странно с гласа, който бяха чули преди малко. Всички присъстващи се спогледаха.
— А сега — обади се Балзамо, — развържете го.
— Невъзможно е — възрази главният хирург. — Само едно помръдване и можем да сгрешим.
— Той няма да помръдне.
— А кой ще ми даде подобна гаранция?
— И аз, и той.
— Направете го тогава и не се бойте от нищо.
— Развържете го — нареди главният хирург.
Помощниците се подчиниха. Балзамо застана до главата на болния.
— Отсега нататък няма да мърдате освен по моя изрична заповед — каза Балзамо.
Надгробна статуя би помръднала повече от болния след тези думи на Балзамо.
— А сега пристъпвайте към операцията — каза той. — Нещастникът е подготвен за нея.
Хирургът взе скалпела, но се поколеба за миг.
— Режете, господине — насърчи го Балзамо с тон на вдъхновен пророк.
Хирургът подобно на Марат и на самия болен, сякаш бе подвластен на Балзамо, приближи стоманата до плътта. Плътта се разтвори, но болният не нададе нито един вик, нито една въздишка, нито пък помръдна.
— От кой край сте? — попита Балзамо младия човек.
— Бретонец съм, господине — отговори той, като се усмихваше.
— А обичате ли вашия край?
— О, господине! Толкова е красиво там!
В това време лекарят правеше кръговите разрези, чрез които в хирургията се оголва костта.
— А млад ли бяхте, когато напуснахте родния си край? — попита отново Балзамо.
— Бях десетгодишен, господине.
Хирургът беше вече направил разрезите и доближи триона към костта.
— Приятелю — продължи Балзамо, — изпейте ми онази песен, която работниците, добиващи сол в Бац, пеят при завръщането си вечер у дома. Спомням си само първия й стих: „На моята покрита с морска пяна сол…“
Трионът вече режеше костта.
Подканен от Балзамо, болният запя — бавно, мелодично, вдъхновено, сякаш беше поет или влюбен.
Кракът падна върху леглото, а болният продължаваше да пее.
106.
Душата и тялото
Всички гледаха пациента с учудване, само лекарят го наблюдаваше със задоволство и с възхищение. Няколко души изказаха опасението, че и двамата са полудели. Марат прошепна това мнение на ухото на Балзамо.
— Може би нещастникът от болка е загубил разума си? — каза той. — Ето защо не усеща нищо.
— Не ми се вярва. Изобщо не си е изгубил разсъдъка — отговори Балзамо, — ако го поразпитам, ще ни каже дали и кога ще умре или пък колко време ще е необходимо за възстановяването му.
Марат беше готов да сподели общото мнение, с други думи — да повярва, че и Балзамо, и пациентът бяха луди. Но в това време хирургът връзваше артериите, откъдето обилно течеше кръв.
Балзамо извади от джоба си някакво шишенце и изсипа върху една марля няколко капки от течността. После помоли главния хирург да сложи превръзката върху артериите.
Главният хирург се подчини с известно любопитство.
Сложи малкия тампон върху артерията, тя потрепери, разтърси се и от нея кръвта започна да тече капка по капка. От този момент нататък хирургът можеше вече да я върже много по-лесно.
В този миг Балзамо наистина се почувства победител. Започнаха да го разпитват къде бе учил и към коя школа принадлежи.
— Аз съм германски лекар от школата на Гьотинг — каза той. — Направих откритието, на което бяхте свидетели. Засега бих желал, господа и скъпи колеги, това откритие да бъде запазено в тайна. Аз изпитвам страх от кладата и се боя да не би Парижкият съд да се събере за последен път, за да осъди на изгаряне един магьосник.
Балзамо се обърна към пациента, по чиито устни угасваше последната строфа от припева на песента.
— Е, приятелю, какво ще предскажете за състоянието на бедния Авар.
— Какво ще предскажа ли? — попита болният. — О, почакайте, първо трябва да напусна Бретан, където бях досега, и да се пренеса в „Отел-Дийо“, където се намира той.
— А операцията сполучлива ли е била?
— Да, напълно, само че…
Лицето на болния помръкна.
— Само че? — настоя Балзамо.
— Само че го очаква ужасно изпитание — треската. Ще настъпи тази вечер, към седем часа.
Всички присъстващи се спогледаха.
— О, тя ще влоши положението на Авар, но той ще превъзмогне първия й пристъп!
— Да, но… — каза нещастникът и въздъхна.
— Значи ще има и втори пристъп на треска?