Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— При това са безчувствени — уточни Марат, като повдигна главата на жената, а после я пусна и тя падна шумно върху мраморната маса, без тялото да потрепне.

— Много добре — заяви Балзамо. — Да вървим сега в болницата.

— Моля ви, почакайте един миг, учителю. Трябва да отрежа главата, тя ме интересува, защото в нея се е развила любопитна болест. Позволявате ли?

— Разбира се — каза Балзамо.

Марат отвори чантата с инструментите и извади оттам медицинско ножче. От един ъгъл на стаята той взе огромен чук с петна кръв по краищата му. После с опитна ръка направи кръгъл разрез и отдели всички мускули на врата от тялото. Като стигна до костта, той постави ножчето между два прешлена на гръбначния стълб и удари по него с чука. Движението му беше енергично и точно. Главата се търкулна върху масата, а оттам — на пода. Марат трябваше да я вземе с влажните си ръце.

Балзамо се извърна, за да не позволи на Марат да се наслади на успеха си.

— Някой ден — каза Марат, който си мислеше, че е хванал учителя в момент на слабост — някой филантроп ще се позанимава със смъртта, както някои се занимават с живота. Този човек ще открие машината, която ще реже главата с един удар! Защото нито колелото за мъчения, нито бесенето, нито разчекването на четири коня са цивилизовани методи, а са чисто и просто варварщина.

— И аз мисля така, господине. А как вие самият си представяте тази машина?

— Студена и безчувствена като самия закон. Понякога човекът, натоварен да извърши наказанието, се впечатлява и вълнува при вида на себеподобния и не успява да го убие с един удар. А подобно нещо не би се случило, ако обществото притежаваше машина с два дървени лоста, които да задвижват един нож например.

— А смятате ли, господине, че ако ножът мине бързо — със скоростта на мълнията, между основата на тила и трапецовидните мускули, смъртта ще бъде моментална, а болката мигновена?

— Смъртта е моментална, това няма съмнение, защото желязото пресича с един удар нервите, които предизвикват движенията. А болката е мигновена, тъй като ножът отделя мозъка — източник на чувствата, от сърцето — източник на живот.

— Господине — каза Балзамо, — методът на обезглавяването е познат в Германия.

— Да, но с меч, а аз вече ви казах, че човешката ръка може да трепне.

— А в Италия има дори подобна машина, задвижва я дъбов механизъм. Наричат я mannaja.

— Е, и?

— Е, и, господине, аз съм виждал обезглавени от палача престъпници да се надигат от мястото, където са били коленичили, и да правят, треперейки, десет крачки, после да падат… Събирал съм глави в подножието на mannaja, както вие сега вдигнахте главата на мъртвата жена…

— И какъв извод следва от това?

— О, моят извод просто е, че вместо да търси машина, чрез която да убива за наказание, човекът трябва да намери начина да наказва, без да убива… Тогава ще имаме най-великото и най-просветеното общество, повярвайте ми…

— Ето! Пак утопии, утопии! — заяви Марат.