Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Върху нисък подиум беше поставено малко писалище, което очевидно беше предназначено за председателя206.
103.
Масонската ложа на улица „Платриер“
Русо забеляза, че разговорите между присъстващите бяха сдържани и дискретни. Мнозина от тях мълчаха.
Не след дълго се чу звънец. Един от мъжете стана от мястото, на което беше седял до този момент, и се качи на подиума.
Русо нямаше представа кой е този човек. Той беше облечен като богат занаятчия и под тази външност се криеше самообладание, съчетано с красноречие на добър оратор. Речта му бе кратка и ясна. Той просто обясни, че членовете на масонската ложа са се събрали, за да приемат в нея нов събрат.
— Не се учудвайте — каза той, — че сме се събрали на място, където не е възможно да се извършат обичайните изпитания. Според ръководството те са излишни в този случай. Събратът, когото ще приемем, е едно от светилата на съвременната философия. Неговият невероятен ум ще ни бъде верен по убеждение, а не от страх.
Ораторът направи предложението и се огледа, за да прецени въздействието на думите си.
Върху Русо те оказаха магически ефект. Гражданинът на Женева познаваше подготвителните изпитания за влизане в масонското тайнство. Той ги смяташе за отблъскващи и неприемливи като всеки просветен човек. Процедурата, на която се подлагаха новопосветените, беше абсурдна и излишна, тъй като те трябваше да се преструват на уплашени, а нямаше от какво. Русо виждаше в това върха на детинщината и предразсъдъците.
Беше безкрайно удовлетворен, че го освобождаваха от това, още повече че добре познаваше строгостта на масонските принципи относно равенството на всички масони пред тях. Така че едно изключение в негова полза си бе направо победа. Русо се канеше да отговори с няколко думи на любезността на председателя, но от пейките, където седяха членовете на братството, се чу глас.
— Щом като — извика острият и треперещ глас — вие се смятате за задължен да се отнесете като към принц към един човек, който е като всички нас; щом го освобождавате от физическите болки, сякаш те не са израз на нашето верую да търсим свободата в страданията на тялото, поне се надяваме, че няма да удостоите със святото звание един непознат, без да сте го разпитали според ритуала и без да е приел вярата.
Русо се извърна, за да види по-добре лицето на този нападателен човек, който така жестоко се опитваше да осуети победата му. С огромна изненада той разпозна в него младия хирург, с когото се бе срещнал същата сутрин на Ке-о-Фльор.
— Чухте ли? — попита председателят, като се обърна към нашия герой.
— Да, чух — отвърна Русо. — Учудвам се на това възражение, особено като знам от кого е отправено. Как може един човек, който е призван да се бори с физическата болка и да помага на ближните си, както масони, така и обикновени хора… Как може!
— Тук става въпрос за принцип — живо възрази младият човек. — Аз не познавам новия член на братството и той не ме познава. Разсъждавам логично и смятам, че достопочитаемият председател греши, като приема така хората. Не ме интересува — и той посочи към Русо, — че господинът е философ, както и господинът би трябвало да забрави, че съм лекар. Повтарям, че ако сте счели за свое право да спестите на новия ни брат изпитанията, поне трябва да му се зададат въпросите.
Русо не отговори нищо. Председателят прочете по лицето на философа, че спорът му е неприятен и че съжалява, че се е заел с това начинание.
— Братко — обърна се властно председателят към младежа, — по-добре би било да мълчите, щом говори водачът ви, и да не си позволявате да осъждате неговите деяния, тъй като те са висши.
— Имам право да питам — възрази малко по-меко младежът.
— Да питате — да, но не и да ме съдите. Братът, който ще стане член на нашето тайнство, е достатъчно известен, за да налагаме в нашите отношения смешни и излишни ритуали. Всички тук присъстващи братя знаят името му и то е гаранция за нас. Но тъй като съм убеден, че той държи на равенството, все пак го моля да отговори на въпроса, който ще му задам само формално — защо идвате в нашата организация?
Русо направи две крачки встрани, отдръпвайки се от присъстващите, като ги огледа тъжно и замислено.
— Дойдох за нещо, което не намирам — започна той. — Очаквах истини, а не софистика. Аз познавам човешките възможности. Познавам собствената си сила. Ако възнамерявате да я сломите, защо ме избирате за ваш събрат! Мъртъв аз няма да съм ви полезен — ето защо вие не би трябвало да ме убивате или наранявате. Аз приех да се присъединя към вас, а и за това ме помолиха — и Русо наблегна върху последните думи, — мислех, че мога да бъда полезен. Така че аз давам, а не получавам. Уви!
206
В тази глава за първи път след уводната част на романа Дюма се връща към темата за масонството. Авторът споменава тук за идеи, идващи от Германия, и всъщност има предвид тайна организация, основана през 1776 г. от Адам Вайхаупт и забранена от баварското правителство през 1785 г. След тази дата организацията се приютява във Франция, но намира малко последователи. Що се отнася до страховете на Русо от масоните, те просто изразяват разпространяваните ужасни измислици за отмъщенията им на изневерили техни съмишленици — бел.прев.