Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Беше донесъл някои от най-важните писма, получени от колеги. Искаше да запознае с тях останалите водачи, които му бяха подчинени.

Ние вече разпознахме в лицето на този водач Балзамо. Най-важното писмо съдържаше страшно предупреждение. То идваше от Швеция и бе написано от ръката на Сведенборг. „…Братя, бдете! — казваше той. — Под горещото южно слънце се е родил предател. Той ще ви погуби… Бдете в Париж, братя! Предателят живее там. Той държи в ръцете си тайните на братството и страшно чувство на омраза го ръководи.“

Братята се спогледаха с безмълвна изненада.

— Братя — каза Балзамо. — Великият пророк рядко греши. Затова бдете, както той препоръчва. И вие като мен разбирате, че битката започва. В никакъв случай не трябва да допуснем да ни победят смешни врагове, чиято власт ние подкопаваме. А те са опасно оръдие срещу ограничените души, които не виждат нищо извън земния живот. Да се пазим от подкупните предатели!

— Та това са смешни страхове — обади се един глас, — тъй като с всеки изминал ден ние ставаме по-силни. Водят ни гениални умове и здрави ръце.

Балзамо се поклони, за да благодари на ласкателя за тази похвала.

— Да, но както казва нашият прочут председател на събранието, предателството се промъква навсякъде — възрази един брат и това беше младият хирург Марат. — Размислете, братя — като се сложи по-голяма стръв, ще се хване по-едър дивеч. Щом господин Дьо Сартин успява да купи с една кесия пари някой от нисшестоящите ни братя, един министър с един милион би могъл да подкупи и някой от нашите водачи.

— Прекъсвам думите ви, братко — каза Балзамо, — тъй като вие изоставихте въпроса, който единствено би трябвало да ви тревожи. Вашата грешка е, че сте прекалено упорит и говорите много общо. Днес не става въпрос дали нашата организация е добре или зле изградена, а че трябва да е силна и единна. Ако исках да влизам в спор с вас, щях да ви отговоря следното: „Не, изпълнителят не може да се сравнява с твореца; не, работникът не е равен на архитекта; не, силата на ръката не е като силата на ума.“

— Значи, ако господин Дьо Сартин залови някой от по-нисшите братя — извика развълнуван Марат, — и него ще прати в Бастилията като вас и мен, така ли?

— Съгласен съм с вас, но в този случай ще бъде жалко само за човека, но не и за братството, което стои над всичко. А ако е заловен някой от ръководителите, съзаклятието ще загине, защото, щом няма генерал, битката е загубена. Братя, пазете водачите!

— Добре, но нека и те от своя страна да бдят над нас.

— Отново, братко, вие се отдалечавате от въпроса за състава на нашата организация. Нима не знаете, че клетвата, която обединява всички нейни членове, е еднаква, тя предвижда за всички едно и също наказание!

— В такъв случай — каза Марат (той използваше тази част от думите на Балзамо и от писмото на Сведенборг, които доказваха неговата мисъл) — да повторим клетвата, която ни свързва, и да потвърдим, че ще преследваме с цялата налагана от нея строгост онзи, който ни предаде или стане причина да бъдем предадени.