Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Клетникът, легнал върху масата на страданията, гледаше настървените хирурзи с ужас, който би покъртил и сърцето на тигър.

Все пак, щом усети върху рамото си съчувствената ръка на пазача и почувства ръцете на помощниците, които обвиваха тялото му, както змиите са обвивали тялото на Лаокоон, щом чу гласа на хирурга, който му прошепна „смелост“, клетникът се осмели да наруши мълчанието и да попита с плачлив глас:

— Ще се мъча ли много? Ще ме боли ли?

— О, не, бъдете спокоен! — отвърна Марат с престорена усмивка, която болният усети като милувка, а Балзамо — като ирония.

Марат видя, че Балзамо го е разбрал правилно, затова се доближи до него и му прошепна тихо:

— Операцията е ужасна, костта е цялата в пукнатини, чувствителността й буди състрадание. Човекът ще умре не от болестта, а от болката — тя ще му вземе душата.

— Но тогава защо не въздействате върху душата му? Спокойствието на душата ще даде повече възможности за лечението на тялото.

— Точно това направих току-що — прошепна Марат, докато продължаваха да връзват болния.

— И как го направихте?

— Както се прави обикновено — с думи. Обърнах се към душата, към разума, към чувствителността. Към това нещо, което караше гръцкия философ да казва: „Болката не е болест.“ Ето това е езикът, който използваме в такива случаи, и аз му казах: „Вие няма да страдате.“ Сега остава душата наистина да не страда, а това зависи изцяло от нея… Ето защо главата, която отрязах одеве, не промълви нито дума, а тялото, което обезглавих, допусна да извърша това деяние. А след миг живото тяло, в което все още има душа, ще започне ужасно да крещи. Запушете добре ушите си, учителю! Запушете ги, тъй като вие сте чувствителен към връзката между душата и тялото. Тази връзка ще обезсилва теорията ви до деня, в който ще успеете да отделите тялото от душата.

— Смятате, че никога няма да го постигнем?

— Опитайте — усмихна се Марат. — Случаят е подходящ.

— Вие сте прав — каза Балзамо, — ще опитам. Не искам този млад човек да страда, интересувам се от него.

— О, вие сте известен водач — каза Марат, — но не сте нито Бог-отец, нито Бог-син и не сте в състояние да му попречите да се мъчи.

Балзамо хвърли върху Марат тържествуващ поглед, после застана пред младия нещастник и срещна ужасените му и изпълнени с отчаяние очи.

— Спете — каза той.

Думите обаче сякаш не бяха изречени само през устата му, но и внушени с погледа и волята му, предадени с движението на кръвта и с излъчването на тялото му. В това време главният хирург беше започнал да опипва болното бедро и да показва на учениците колко силна е болката. Но след думите на Балзамо младежът, който се беше понадигнал, потрепери, залюля се за миг в ръцете на помощниците, а после отпусна глава настрана и затвори очи.

— Той се чувства зле — промълви Марат.

— Не, господине.

— Нима не виждате, че загуби съзнание?

— Не, просто спи.

Всички се обърнаха към странния лекар, когото сметнаха за луд. Недоверчива усмивка пробяга по устните на Марат.