Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Е, тогава вие не искате нито свобода, нито независимост — отговори дръзко младият хирург.

— Напротив — заяви Русо, — независимостта е моят идол, а свободата — богинята, която най-много почитам. Само че аз се стремя към една нежна, блага свобода, която да огрява като слънце, да топли сърцата и да съживява духовете. Искам равенство на хората, основано не на страха, а на братството.

По устните на Марат пробягна презрителна усмивка.

Председателят стана.

— Чухте ли всичко? — обърна се той към останалите.

— Да — отговориха присъстващите.

— Достоен ли е новият ни брат да бъде приет в организацията? Разбира ли той нейните задължения?

— Да — отвърнаха събралите се, но в сдържаността им личеше липсата на пълно единодушие по въпроса.

— Закълнете се — обърна се председателят към Русо.

— Би ми било неприятно — изрече философът с известна гордост, — ако не се понравя на някои от членовете на това братство. Ето защо ще повторя думите си отпреди малко, те са израз на моите убеждения. Ако бях оратор, щях да произнеса вълнуваща реч. Бих искал да ви кажа, че ще допринеса повече и за света, и за самите вас, ако съм далеч от тази организация и не следвам вашите обичаи. Така че оставете ме с моите трудове, с моите слабости, с моето уединение — аз съм се запътил към гроба, натам ме водят мъки, болести и бедност. Не съм създаден да вървя с всички, аз мразя хората и ги отбягвам, но все пак им служа, тъй като и аз съм човек. Сега вие знаете какво мисля и няма да изрека повече нито дума.

— Значи вие отказвате да положите клетвата? — попита Марат с известно вълнение.

— Отказвам, да, тъй като не искам да вляза в организацията.

— Братко — обади се помирителният глас на непознатия мъж, — позволете ми да ви нарека така, понеже всички сме братя и без да членуваме в нещо, не се поддавайте на гнева, пожертвайте малко от вашата гордост, направете за нас това, което не приемате. Та вашите съвети, вашите идеи, вашето присъствие ни носят светлина! Не ни оставяйте в мрак, не ни напускайте.

— Заблуждавате се — отвърна Русо, — аз не ви отнемам нищо, понеже не ще ви дам нищо повече от това, което давам на другите. Ако ви е нужен Русо и неговите идеи…

— Нужни са ни! — обадиха се любезно много гласове.

— Щом е така, вземете моите съчинения и ги поставете върху писалището на вашия председател… и когато стигнете до разисквания, отворете ги и ще откриете какво е мнението ми.

Като каза това, Русо направи крачка към вратата.

— Един момент — обади се хирургът, — човешката воля е свободна, свободна е и волята на философа. Не би било редно обаче да допуснем в нашето светилище човек, който дори мълчаливо да не се е обвързал с нас… Той може и да е честен и почтен и въпреки всичко да издаде нашите тайни!

Русо му отправи съчувствена усмивка.