Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Ако оставим настрана малката неприятност, която двете с Нинив си имат в момента с котлите… — започна Шериам, но Сюан я прекъсна грубо.
— Защо всички сте се раздрънкали като безмозъчни момиченца? Твърде късно е вече да се боите да продължите. Вече се започна — вие го започнахте. Или довършете, или Романда ще ви окачи всичките да съхнете, а Делана, Файсел и останалите от Съвета ще дойдат да ви опънат.
Шериам и Миреле се извърнаха към нея почти едновременно. И всички други Айез Седай също. Ледени айезседайски очи я загледаха от ледените айезседайски лица.
Отначало Сюан срещна тези погледи с предизвикателно изражение, като една Айез Седай като тях, макар и много по-млада. После главата й малко се наведе, на бузите й избиха алени петна.
— Заговорих припряно — промърмори тихо Сюан и сведе очи. А това съвсем не й подобаваше.
На Егвийн изобщо не и беше ясно какво става. Не само че Сюан се бе размекнала като масло на слънце. Това — най-малкото. Какво са били започнали? Защо трябваше да ги овесят да се сушат, ако спрат?
Айез Седай се спогледаха толкова неразгадаемо, колкото можеха да го постигнат само Айез Седай. Морврин кимна първа.
— Привикана си по много специална причина, Егвийн — каза строго Шериам.
Сърцето на Егвийн подскочи. Не можеше да са го научили. Не беше възможно. Но тогава какво?
— Ти — каза Шериам — ще бъдеш следващата Амирлински трон.
Глава 35
В Съвета на Заседателките
Егвийн се втренчи в Шериам. Дали се очакваше да се разсмее? Може би през времето, прекарано при айилците, беше забравила онова, което минаваше за чувство за хумор сред Айез Седай. Шериам отвърна на погледа й хладно и съвсем спокойно. Егвийн погледна останалите. Безизразни лица, съвсем леко облъхнати от очакване. За Сюан можеше да се приеме, че лекичко се усмихва, но пък „усмивката“ можеше да се приеме за естествена извивка на устните й. Полюшналата се светлина от лампата изведнъж придаде на лицата им странен и нечовешки вид.
Коленете й омекнаха и без да мисли, тя се отпусна на твърдия стол. Това определено прочисти ума й, малко поне.
— Та аз дори не съм Айез Седай — каза тя без дъх. Трябваше да е някаква шега или… или… просто нещо.
— Това може да се заобиколи — каза твърдо Шериам.
Беонин кимна и плитките й се люшнаха.
— Амирлинския трон наистина е Айез Седай — законът е съвсем изричен. На няколко места се изтъква: „Амирлинския трон е Айез Седай“ — но никъде не е казано, че е задължително Айез Седай да стане Амирлин. — Всяка Айез Седай можеше да е запозната със закона на Кулата, но като посреднички, Сивите трябваше да познават законите на всяка страна и Беонин си придаде назидателен тон, сякаш обясняваше нещо, което никоя друга не може да знае толкова добре като нея. — Законът, който определя как трябва да се избере Амирлин, просто постановява: „жената, която е призована“ или „онази, която застава пред Съвета“, или нещо такова. От началото до края изразът „Айез Седай“ не е споменат никъде. Никога. Би могло да се каже, че трябва да се вземе предвид намерението на законодателните, но това е ясно, каквото и да е било намерението им… — Тя се намръщи, когато Карлиня я прекъсна.
— Те несъмнено са смятали, че е ясно до такава степен, че не е било необходимо да се упоменава. Логически обаче законът означава това, което казва, независимо от намеренията на законодателните.
— Законите рядко се грижат за логиката — каза кисело Беонин. — В този случай обаче ти си съвсем права. — И добави, като се обърна към Егвийн: — Както и Съветът. Те смятат същото.
Всички бяха сериозни, дори Аная.
— Ти ще станеш Айез Седай, дете, веднага щом бъдеш издигната за Амирлински трон — каза тя. Дори Сюан беше привидно сериозна, въпреки усмивката си. Наистина беше усмивка.
— Можеш да положиш Трите клетви веднага щом се върнем в Кулата — каза Шериам. — Бездруго смятахме да ги изречеш, но без Клетвената палка може да бъде взето за имитация. По-добре да изчакаме.