Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Егвийн беше съвсем объркана. Може би Мъдрите наистина бяха прави — може би пътуването й през Тел-айеран-риод бе направило нещо с ума й.
— Това е лудост — възрази тя. — Аз не мога да бъда Амирлин. Аз съм… Аз съм… — Купищата възражения се оплетоха на върха на езика й на възел, от който не излезе нищо. Беше твърде млада; самата Сюан бе най-младата избирана някога Амирлин, а беше била тридесетгодишна, когато я бяха издигнали. Докато тя едва бе започнала обучението си, независимо от всичко, което знаеше за Света на сънищата. Амирлините бяха вездесъщи и опитни. И мъдри — от тях определено се очакваше да бъдат мъдри. Докато тя изобщо не се чувстваше мъдра. Повечето жени изкарваха по десет години като новачки и още толкова като Посветени. Наистина, някои се придвижваха нагоре по-бързо, дори много по-бързо. Сюан например. Но тя самата бе прекарала като новачка по-малко от година и като Посветена още по-малко. — Това е невъзможно!
Сумтенето на Морврин й напомни за Сорилея.
— Успокой се, дете, или лично ще се погрижа да мирясаш. Няма време да ни припадаш.
— Но аз няма да знам какво да правя! Нищичко няма да знам! — Егвийн вдиша дълбоко. Това съвсем не успокои сърцето й, но все пак помогна малко. Много малко. Айилското сърце. Каквото и да направеха, нямаше да им позволи да я заплашват. Тя изгледа коравото лице на Морврин и добави наум: „Кожата може да ми съдере, но не може да ме заплашва“. — Това е пълна глупост и точка. Няма да се правя на глупачка пред всички, а точно това искате от мен. Ако за това ме е призовал Съветът, просто ще им кажа „не“.
— Боя се, че нямаш избор — въздъхна Аная и приглади робата си, удивително ситно набрана дреха от розова коприна с нежна дантела с цвета на слонова кост по всяко плисе. — Не можеш да откажеш призива да станеш Амирлин също както не можеш да откажеш призива да се явиш на съд. Словата на призива дори са едни и същи.
— Сега изборът е в ръцете на Съвета. — Миреле го каза с лека тъга, което с нищо не повдигна духа на Егвийн.
Шериам изведнъж се усмихна и прегърна Егвийн.
— Не се безпокой, дете. Ще ти помогнем и ще те наставляваме. Тъкмо затова сме тук.
Егвийн не отвърна нищо. Не можеше да измисли какво да каже — навярно подчиняването на закона не беше заплаха, но го чувстваше точно така. Те приеха мълчанието й за съгласие и тя самата предположи, че е така. Без бавене пратиха Сюан — тя изръмжа, че й го възлагат точно на нея — да събуди лично всички Заседателки и да ги уведоми, че Егвийн е пристигнала.
Още преди Сюан да е излязла, настъпи пълна суматоха. Роклята на Егвийн бе подложена на оживено обсъждане — в което тя самата не участваше — и вдигнаха една пълничка слугиня с изрични предупреждения да не вземе да изтърве и една думичка, за да донесе всички рокли на Посветени, които може да намери и които донякъде могат да станат на Егвийн. Наложи се да изпробва осем, докато не се намери една, която горе-долу й ставаше. Беше й твърде стегната на бюста, но за щастие й падаше свободно на бедрата. През цялото време, докато прислужничката мъкнеше рокли и Егвийн ги пробваше, другите тичаха да се преоблекат и те, като междувременно я поучаваха какво точно ще се случи и какво трябва да направи и да каже тя.
Караха я да повтаря всичко дума по дума. Мъдрите смятаха, че да се каже нещо веднъж е достатъчно, и горко на чирачката, която не е слушала внимателно и не е чула. Егвийн помнеше част от нещата, които трябваше да каже, от една лекция за новачки в Кулата и ги повтори точно още първия път, но Айез Седай й преповтаряха всичко отново и отново, и после пак. Егвийн не разбираше. Ако бяха някои други, а не Айез Седай, щеше да реши, че са изнервени, въпреки спокойните им лица. Започна вече да се чуди дали не бърка някои думи и започна да изрича натъртено всяка фраза.
— Произнеси ги така, както ти се казва — сопна й се Карлиня, а Миреле каза:
— Не можеш да си позволиш грешка, дете. Нито една!
Прекараха я през всичко още пет пъти и когато тя възрази, че е повторила всяка дума съвсем правилно, изброила е коя къде точно ще стои и коя точно какво ще каже и точно кога, досущ както й го бяха казали, й се стори, че Морврин е готова да й скъса ушите, стига Беонин и Карлиня да не я изпреварят. Най-накрая намусените им физиономии станаха корави като плесници, а Шериам я изгледа така, сякаш тя беше някоя цупеща се новачка. Егвийн въздъхна и започна отначало:
— Явявам се с три от вас, които ме придружават…
Процесията, тръгнала по почти празните, осветени от луната улици беше мълчалива. Осветените доскоро прозорци вече бяха изгаснали и стъпките им ясно отекваха по утъпканата пръст. Егвийн опипа с пръсти пръстена си с Великата змия, върнат на мястото си на лявата й ръка. Коленете й трепереха. Подготвена беше да се изправи пред всичко, но списъкът на „всичкото“ не включваше точно това.