Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Аз давам този обет — отговори твърдо Шериам, последвана миг след това от силните гласове на Морврин и Миреле.
— Излез напред, Егвийн ал-Вийр — заповяда рязко Романда. Егвийн пристъпи три крачки напред и коленичи; бе напълно вцепенена. — Защо си тук, Егвийн ал-Вийр?
— За да служа на Бялата кула, нито повече и нито по-малко. — Светлина, ама те наистина щяха да го направят!
— Как би служила, Егвийн ал-Вийр?
— Със сърцето си, с душата си и с живота си, в Светлината. Без страх и без угода, в Светлината.
— Къде би служила, Егвийн ал-Вийр?
Егвийн вдиша дълбоко. Все още можеше да спре цялата тази идиотщина. Не беше възможно те наистина да са решили да…
— В Амирлинския трон, ако тъй е угодно на Съвета на Кулата. — Дъхът й замръзна. Сега вече бе твърде късно да спре. Навярно бе твърде късно още в Сърцето на Камъка.
Делана стана първа, после Квамеса и Джаня, и още, докато девет Заседателки не застанаха пред столовете си, показвайки с това, че я приемат. Романда не помръдна от стола си. Девет от осемнадесет. Приемането трябваше да бъде единодушно — най-накрая всички гласове стигаха до единодушие, въпреки че това можеше да отнеме много време, но тази нощ нямаше да има никакво уговаряне освен церемониалните фрази, а това беше открито и рязко отхвърляне. Шериам и другите й се бяха присмели, когато бе допуснала, че това може да се случи, и го направиха толкова набързо, че можеше и да се разтревожи, ако всичко не й се струваше толкова нелепо, но мимоходом я бяха предупредили, че проблемът може да възникне. Не отхвърляне, но заявка, че останалите по столовете си Заседателки нямат намерение да бъдат паленца. Само жест, знак според Шериам, но като гледаше суровото лице на Романда и това на Лелейн, не по-малко сурово над голата й гръд, Егвийн съвсем не беше сигурна, че е само това. При това й бяха казали, че може да са най-много две или три.
Без дума да кажат, изправилите се жени заеха отново местата си. Никоя не проговори, но Егвийн знаеше какво да прави. Вкочанението я беше напуснало.
Тя пристъпи към най-близката Заседателка, остролика Зелена на име Самалин, която бе останала в стола си. Когато Егвийн коленичи пред Самалин, Шериам коленичи до нея с широк леген с вода в ръце. По повърхността на водата пробягаха вълнички — Шериам изглеждаше спокойна, но ръцете й трепереха. Морврин също приклекна и подаде на Егвийн бяло платно, докато Миреле остана права от другата й страна с дълга кърпа през ръката. По някаква своя причина Миреле изглеждаше ядосана.
— Моля позволете ми да служа — каза Егвийн. Втренчила поглед право напред, Самалин надигна полите си до коленете. Стъпалата й бяха боси. Егвийн изми всяко стъпало и го подсуши, после се премести пред следващата Зелена, пълничка жена на име Малинд. Шериам и останалите й бяха изредили имената на всички. — Моля позволете ми да служа. — Малинд имаше миловидно лице с пълни устни и тъмни очи, които сякаш обичаха да се смеят, но сега не се смееше. Тя беше една от онези, които станаха, но краката й също бяха боси.
Такива бяха краката на всички Заседателки. Егвийн се зачуди дали Заседателките бяха знаели предварително колко от тях ще останат седнали. Тя почти нищо не знаеше за това как точно действа Съветът на Кулата освен онова, което бе слушала в лекцията за новачки: нищо полезно. Единственото, което можеше да направи, бе да продължи.
Изми и подсуши и последния крак — на Джаня, която се бе намръщила, сякаш си мислеше за нещо съвсем друго; тя поне беше станала — и след като пусна парчето плат в легена, се върна на първоначалното си място и коленичи.
— Моля позволете ми да служа. — Още една възможност.
Отново Делана стана първа, но този път Самалин я последва веднага. Никоя не скочи, но една по една се заизправяха, докато не останаха да седят единствено Лелейн и Романда: гледаха се една друга, не гледаха нея. Най-сетне Лелейн леко сви рамене, придърпа корсета си нагоре, без да бърза, и се надигна. Романда извърна глава и изгледа Егвийн. Изгледа я толкова продължително, че Егвийн усети как потта й се стича между гърдите и по ребрата й. Най-накрая, бавно и много сдържано, Романда се облече и се присъедини към останалите. Егвийн чу облекчено ахване зад гърба си, където търпеливо чакаха Шериам и другите две.
С това, разбира се, церемонията не свърши. Романда и Лелейн пристъпиха заедно, за да я отведат до боядисания в жълто стол. Тя остана неподвижно пред него, докато двете й вдигнат корсета и поставят грижливо на раменете й шарфа-епитрахил на Амирлинския трон, и всички Заседателки казаха в хор: