Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Издигната си за Амирлински трон, за слава на Светлината, за да издържи Бялата кула за вечни времена. Егвийн ал-Вийр, Пазителка на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинския трон. — Лелейн свали пръстена на Великата змия от лявата ръка на Егвийн и го подаде на Романда, която й го постави на дясната. — Нека Светлината да освети Амирлинския трон и Бялата кула.
Егвийн се засмя. Романда примигна, а Лелейн се сепна — и двете съвсем не бяха единствените.
— Просто си спомних нещо — каза тя и добави: — дъщери. — Така Амирлинския трон наричаше Айез Седай. Това, което си беше спомнила, последва веднага. Не можеше да се отърве от мисълта, че е възнаграждение затова, че си беше проправила пътя през Тел-айеран-риод. Егвийн ал-Вийр, Пазителката на Печатите, Пламъкът на Тар Валон, Амирлинския трон успя да седне на коравия дървен стол, без дори да трепне и да присвие очи. И двете неща ги прие като триумф на волята.
Шериам, Миреле и Морврин се плъзнаха напред — коя от тях бе ахнала преди малко не можеше да се разбере от строгите им липа, — а Заседателките оформиха зад тях опашка, протягащи се чак до вратата. Подредили се бяха по възраст, с Романда и самия край.
Шериам разпери полите си в дълбок реверанс.
— Моля позволете ми да служа, майко.
— Можеш да служиш на Кулата, дъще — отвърна Егвийн колкото можеше по-гробовно. Шериам целуна пръстена й и отстъпи встрани, докато Миреле се снишаваше в реверанс.
И така продължи цялата опашка. В подредбата им имаше и някои изненади. Никоя от Заседателките всъщност не беше много млада, въпреки айезседайските им лица, но светлокосата Делана, за която Егвийн смяташе, че е почти толкова възрастна, колкото Романда, се намираше по средата на опашката, докато Лелейн и Джаня, и двете доста хубавички и без едно сиво косъмче в тъмните коси, се оказаха точно пред белокосата Жълта. Всяка от тях направи реверанса си и целуна пръстена на Егвийн абсолютно безизразно — въпреки че няколко погледнаха бързо към ивиците по ръба на роклята й — и напуснаха стаята през задната врата, без да кажат и дума повече. Обикновено щеше да има и повече думи, не останалата част от церемонията щеше да изчака за заранта.
Най-накрая Егвийн остана сама с трите жени, които бяха дали обет за нея. Тя все още не беше сигурна какво означава това. Миреле отиде до вратата да пусне другите три, а Егвийн попита:
— Какво щеше да стане, ако Романда не се беше изправила? — Предполагаше се, че може да се даде още една възможност или още едно измиване на краката, но тя беше сигурна, че ако Романда беше гласувала „не“ и втория път, щеше да го направи и третия.
— Тогава най-вероятно самата тя щеше да бъде издигната за Амирлин след няколко дни — отвърна Шериам. — Тя или Лелейн.
— Нямах предвид това — каза Егвийн. — Какво щеше да стане с мен? Щях ли просто да се върна на мястото си като Посветена? — Аная и останалите влязоха бързо, засмени, а Миреле започна да помага на Егвийн да свали бялата рокля с цветните ивици и да си облече светлозелената коприна, която щеше да поноси само докато се добере до леглото си. Беше късно, но Амирлин не можеше да върви в рокля на Посветена.
— Най-вероятно — отвърна след пауза Морврин. — Но не мога да кажа дали е добър късмет, или не да си Посветена, за която всяка Заседателка знае, че почти е станала Амирлински трон.
— Това рядко се е случвало — каза Беонин, — но жените, на които е отказано да станат Амирлински трон, обикновено ги изпращат в изгнание. Съветът ревностно пази съгласието, а такава жена не би била полезна, защото ще се превърне в източник на разногласия.
Шериам погледна Егвийн право в очите, сякаш искаше да впечата думите си в ума й.
— Всички ние със сигурност също щяхме да бъдем пратени в изгнание. Миреле, Морврин и аз със сигурност, тъй като ние дадохме обет за теб, а най-вероятно и Карлиня, Беонин и Аная. — След което внезапно се усмихна. — Но не стана така. От новата Амирлин обикновено се очаква да изкара първата си нощ в съзерцание и молитва, но след като Миреле най-после свърши с тези копчета, може би ще е най-добре да ти отнемем част от това време, за да ти разкажем как стоят нещата в Салидар.
Сега всичките шест я гледаха. Миреле беше зад нея и се бореше с последното копче, но тя усещаше очите й в тила си.
— Да. Мисля, че така ще е най-добре.
Глава 36
Амирлин
Егвийн надигна глава от възглавницата си, огледа се и за миг се изненада, че се е озовала в легло с балдахин в голяма стая. Ранната утринна светлина се изсипваше през прозорците и някаква пълничка миловидна жена в проста сива вълнена дреха поставяше голяма бяла кана с гореща вода на умивалника. Казваше се Чеза и снощи й я бяха представили като личната й прислужница. Прислужницата на Амирлин. До гребена и четката й на тясната масичка под един от прозорците вече беше поставен покрит с бяла кърпа поднос, а във въздуха се носеше приятен аромат на топъл хляб и варени круши.