Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Егвийн я последва безмълвно. Боеше се, че ако си отвори устата, ще изтърси това, което си мислеше, а това едва ли беше най-добрият начин да започне престоя си в Салидар. Колкото и кратък да се окажеше той. Искаше й се айилското й сърце и главата й от Две реки да могат да се съчетаят.
Нилдра спря пред някаква голяма къща, влезе, без да дочака отговор, и троснато почна:
— Айез Седай, това момиче твърди, че се казвала Егвийн и… — Повече не можа да каже.
Всичките бяха там — и седемте от Сърцето на Камъка, и нито една не изглеждаше готова за лягане, въпреки че всички, с изключение на представилата се като Сюан, бяха облечени в нощни роби. Ако се съдеше по подредбата на столовете им, Егвийн, изглежда, ги беше заварила по време на съвещание. Шериам скочи от стола си и махна на Нилдра да си върви.
— О, Светлина, дете! Вече?
— Изобщо не очаквахме — каза Аная, хвана Егвийн за раменете и се усмихна топло. — Не и толкова скоро. Добре дошла, дъще. Добре дошла.
— Имаше ли някакви лоши последствия? — настоя Морврин и се наведе напред напрегнато. Нощните роби на всички останали бяха от коприна, с различни оттенъци, някои с брокат или бродирани; нейната беше от проста кафява вълна, макар да изглеждаше мека и фино изтъкана. — Усещаш ли някакви промени по себе си от преживяното? Много малко време ни остава. Честно казано, изненадана съм, че изобщо подейства.
— Ще трябва първо да видим как действа, за да се уверим колко е добре — каза Беонин и отпи от чая си, после остави чашката с чинийката върху клатещата се масичка. Чашката и чинийката не си подхождаха, но пък и нищо в обзавеждането не си подхождаше и всичко изглеждаше събирано откъде ли не. — Ако има някакви лоши въздействия, ще я Изцерят и толкова.
Егвийн бързо се дръпна от Аная и остави вещите си до вратата.
— Добре съм. Наистина. — Аная като нищо щеше да я Изцери, без дори да я пита.
— Изглежда ми съвсем здрава — каза хладно Карлиня. Косата й наистина беше подрязана късо и тъмните къдрици едва покриваха ушите й — не беше нещо, което си е нагласила в Тел-айеран-риод. Естествено, беше се облякла в бяло; дори бродерията беше бяла. — Можем да извикаме някоя от Жълтите да я прегледа подробно по-късно, ако трябва.
— Ама оставете я най-сетне да си поеме дъх — засмя се Миреле. Пищни жълти и червени цветове, непривични за Зелена, покриваха робата й. — Хиляда левги е изминала за една нощ. Само за няколко часа.
— Нямате време да я оставяте да си поема дъх — намеси се твърдо младата Айез Седай. Тя наистина изглеждаше не на място с жълтата си рокля с полите със сини шарки и дълбокото деколте, извезано също в синьо. — Само да съмне и целият Съвет ще се изсипе тук. Ако не е готова, Романда ще я изкорми като шаран.
Егвийн зяпна. Този глас й говореше повече от думите.
— Ти си Сюан Санче? Това е невъзможно!
— О, възможно е, и още как — отвърна сухо Аная и изгледа състрадателно младата жена.
— Сюан отново е Айез Седай. — Изражението на Миреле беше по-скоро раздразнено, отколкото състрадателно.
Трябваше да е вярно — бяха й го казали, — но Егвийн трудно можеше да го повярва, дори след като Шериам й го обясни. Нинив беше Изцерила усмиряване? И поради това, че беше била усмирена, Сюан изглеждаше не по-възрастна от Нинив? Сюан в нейните представи винаги беше била повелителка със строго лице и със също толкова строго сърце, а не тази хубавичка жена с кремави бузки и почти нежни устнички.
Егвийн се загледа в Сюан. Сините очи обаче си бяха същите. Как бе могла да види този поглед, толкова силен, че можеше пирони да забие, и да не го разбере? Е, лицето достатъчно ясно обясняваше всичко. Но Сюан беше била твърде могъща в Силата. Когато една девойка започнеше, отначало се правеха изпитания, за да се разбере колко силна ще е, но след като веднъж бе придобила тази сила, Егвийн вече знаеше как да претегли друга жена само за няколко мига. Шериам определено беше най-силната в стаята — освен нея, разбира се — а Миреле стоеше след нея, въпреки че това бе трудно да се определи със сигурност; всички останали изглеждаха почти толкова силни, с изключение на Сюан. Макар и с мъничко, но тя беше най-слабата от всички.
— Това е най-забележителното откритие на Нинив — каза Миреле. — Жълтите поемат това, което тя направи, и вече правят собствените си чудеса, но тя го започна. Хайде, седни, дете. Тази история е твърде дълга, за да я слушаш права.
— Предпочитам да постоя, благодаря. — Егвийн изгледа твърдия стол, който й посочи Миреле, и едва потисна трепета си. — Какво става с Елейн? Добре ли е? Бих искала да чуя всичко за нея и за Нинив. — Най-забележителното откритие на Нинив? Това предполагаше, че е имало и други. Изглежда, беше изостанала, докато бе стояла с Мъдрите. Май трябваше да тича здраво, за да ги догони. Сега поне се надяваше, че ще й позволят. Едва ли я бяха посрещнали толкова топло, ако й предстоеше да я прогонят в немилост. Досега нито веднъж не бе приклекнала, нито беше нарекла някоя от тях Айез Седай — по-скоро защото не бе получила възможност да го направи, отколкото по някаква друга причина: непокорството не беше най-добрият начин да се изправиш срещу Айез Седай — но никоя не я беше смъмрила. Може би все пак го знаеха. Но тогава защо?