Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Спряха пред фасадата на една правоъгълна триетажна постройка. Приличаше на странноприемница. Карлиня, Беонин и Аная не изглеждаха особено доволни; не се оплакаха, както не бяха се оплакали и в къщата, но съвсем ненужно заоправяха полите си, без да поглеждат към Егвийн.
Аная я погали утешително по косата и каза:
— Всичко ще мине добре, дете. — Под мишницата си носеше вързоп с роклята, която Егвийн щеше да облече, след като всичко свърши. — Бързо усвояваш.
От вътрешността на каменната сграда дълбоко отекна гонг — веднъж, дваж, трети път. Егвийн едва не подскочи. Тишина, колкото един удар на сърцето, после гонгът повтори пиринчената си песен. Миреле несъзнателно приглади роклята си. Отново тишина, последвана от тройния зов.
Шериам отвори вратата и Егвийн я последва с Миреле в Морврин по петите. Така, както я бяха обкръжили, Егвийн не можеше да се отърве от мисълта, че са стражи, назначени да я пазят да не избяга.
Просторното помещение с висок таван, в което влязоха, съвсем не беше мрачно — ни най-малко. На четирите широки каменни камини бяха подредени лампи — и още по стълбата, от веждаща към горния етаж и балкона, гледащ към помещението. Във всеки ъгъл стърчеше по един висок разклонен светилник с огледало отзад. Одеяла бяха заслонили всеки прозорец, задържайки светлината вътре.
От двете страни на помещението бяха подредени по девет стола, обърнати навътре в групи по три. Жените в тях, Заседателките на шестте Аджа, представени в Салидар, носеха шаловете си и рокли с цветовете на своята Аджа. Главите им се обърнаха към Егвийн, лицата им не изразяваха нищо освен хладна тържественост.
В дъното на помещението имаше още един стол, поставен върху малък подиум, приличащ повече на сплескана кутия. Висок, тежък стол, с крака и гръб, гравирани яа спирали, той беше боядисан в тъмножълто, наподобяващо позлата. През облегалките беше метнат шарф с ресни в седем цвята.
— Кой иде пред Съвета на Кулата? — извика Романда с висок и ясен глас. Тя седеше точно под златния стол, срещу трите Сини сестри. Шериам плавно отстъпи, за да даде път на Егвийн.
— Онази, що иде с покорство, в Светлината — изрече Егвийн. Гласът й със сигурност трепереше. Невъзможно беше да го правят наистина, разбира се.
— Кой иде пред Съвета на Кулата? — отново прокънтя настоятелният глас на Романда.
— Онази, що иде с кротост, в Светлината. — Всеки момент това щеше да се превърне в нейния съд затова, че се беше преструвала на Айез Седай. Не, не и това — те просто щяха да я заслонят и да я затворят. Но разбира се…
— Кой иде пред Съвета на Кулата?
— Онази, що иде, призована от Съвета, с покорство и с кротост, в Светлината, молеща само да приеме волята на Съвета.
Сред Сивите под Романда се изправи една мургава крехка жена. Като най-младата Заседателка, Квамеса произнесе ритуалния въпрос, датиращ чак от Разрушението на света.
— Има ли други присъстващи освен жени?
С подчертан жест Романда отметна шала си и го сложи на гърба на стола, след което се изправи. Като най-възрастна, тя първа трябваше да отговори. Също тъй подчертано тя развърза връзките на роклята си и си я свали до кръста заедно с долната риза.
— Аз съм жена — обяви тя.
Квамеса грижливо постави шала си на своя стол, също се съблече до кръста и каза:
— Аз съм жена.
Останалите също се занадигаха и започнаха да се разголват, за да докажат, че са жени. Егвийн се помъчи малко със стегнатия корсет на роклята, която й бяха намерили, и се наложи Миреле да й помогне с копчетата, но и четирите бързо се разголиха като останалите.
— Аз съм жена — каза Егвийн заедно с другите.
Квамеса бавно тръгна из стаята — спираше пред всяка жена за почти оскърбително прям оглед. Накрая отново спря пред своя стол и обяви, че присъстват само жени. Айез Седай насядаха и повечето започнаха да си вдигат корсетите. Не чак припряно, но и без да губят много време. Егвийн обаче можеше да се покрие едва в по-късен момент от церемонията. Преди много столетия въпросът на Квамеса щеше да изисква още доказателства — в онези дни формалните церемонии се бяха извършвали „облечени в Светлината“, което ще рече както майка те е родила. Какво ли щяха да си помислят тези жени за айилската шатра за потене или за шиенарската баня?
Нямаше време за мислене.
— Кой стои зад тази жена — каза Романда — и дава обет за нея, сърце за сърце, душа за душа, живот за живот? — Седеше с изправен гръб, преизпълнена с достойнство, с оголени едри гърди.