Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Егвийн отметна глава и се разсмя. Това беше великолепно! С изключение на трептенето наоколо, шеметната скорост почти не се усещаше. Бела тичаше със същата тромава, подрусваща походка, каквато я помнеше, но внезапните отскоци на всичко около нея бяха възхитителни, сега някаква селска уличка, помръкнала под луната и безмълвна, после някакъв селски път, виещ се сред лесовете, после ливада с трева почти до хълбоците на Бела. Егвийн спираше само за миг от време на време, колкото да се ориентира — нещо съвсем лесно с великолепната карта в главата й, онази, която беше направила жената с името Сюан — иначе оставяше Бела да тича свободно. Селца и градчета се появяваха и изчезваха, големи градове също — един почти със сигурност беше Кемлин, със сребристобели стени в нощта — а веднъж сред гористите хълмове от земята внезапно изникнаха главата и раменете на огромна статуя, реликва от някоя страна, изгубена в историята, изникнаха така внезапно, че Егвийн едва не изпищя, но статуята изчезна преди да успее да отвори уста. Луната изобщо не помръдваше. Ден или два, докато стигне до Салидар — така й беше казала Шериам. Мъдрите май бяха прави. От толкова дълго всички толкова вярваха, че Айез Седай знаят всичко, че и самите Айез Седай го бяха повярвали. Тази нощ тя щеше да им докаже, че грешат, макар че едва ли щяха да обърнат сериозно внимание на доказателството й.
След известно време, когато се увери, че е навлязла във вътрешността на Алтара, тя започна по-начесто да дръпва юздите, особено когато наблизо се видеше някое село. Понякога пред вратата на някой загърнат от нощния мрак хан виждаше табели, съобщаващи името на селото, като „Марелски хан“ или „Йонски извор“, осветени от лунната светлина, добавена към странното усещане за светло на Тел-айеран-риод. Малко по малко Егвийн започна да става абсолютно уверена къде точно се намира спрямо Салидар и започна да взима все по-къси отскоци, после съвсем ги прекрати и поведе Бела в обикновен ход.
Въпреки това се изненада, когато изведнъж пред очите й изникна значително по размери село, потънало в тишина и мрак под лунната светлина. Трябваше да е Салидар.
В самия край на покритите със сламени покриви каменни къщи тя слезе и свали вещите си. Беше късно, но навън в будния свят все още можеше да има хора. Нямаше нужда да ги стряска, изниквайки от въздуха. Ако някоя Айез Седай видеше това и помислеше, че е нападение, така и нямаше да може да се изправи пред Съвета.
— Ти наистина тичаше като вятъра — промърмори тя и прегърна Бела за последен път. Това, което бе създадено в Тел-айеран-риод, можеше да съществува само там. Пък и в края на краищата това не беше истинската Бела. Въпреки това я жадна чувство на тъга, когато й обърна гръб — не можеше да престане да си представя Бела; нека да си съществува колкото може — и запреде блещукащата си завеса на Дух. Вдигнала глава, пристъпи през нея, готова да срещне онова, което я чакаше, с айилското си сърце.
Направи само една крачка, сепна се, ококори очи и рязко извика: „Ох!“ Промените, които бе направила по себе си в Тел-айеран-риод, не съществуваха в истинския свят повече, отколкото Бела. Пламъците по кожата й се върнаха на прилив и заедно с тях сякаш самата Сорилея й заговори: „Ако приемеш онова, което си сторила, за да срещнеш своя тох, и го направиш така, че все едно никога не се е случвало, как си срещнала своя тох тогава? Не забравяй за айилското си сърце, момиче.“
Да. Нямаше да го забрави. Дошла бе тук за битка, независимо дали Айез Седай го знаеха, или не, готова бе да се сражава за правото си да стане Айез Седай, готова бе лице в лице да се изправи срещу… Светлина, срещу какво?
По улиците имаше малко хора — движеха се между къщите, от чиито прозорци струеше златна светлина. Егвийн застъпва малко несигурно и се приближи до някаква жилава жена с бяла престилка и с измъчено изражение.
— Извинете. Аз съм Егвийн ал-Вийр. Посветена. — Жената недоволно изгледа роклята й за езда. — Току-що пристигнах. Можете ли да ме упътите къде да намеря Шериам Седай? Трябва на всяка цена да я намеря. — Най-вероятно Шериам вече бе заспала, но дори и да спеше, Егвийн смяташе да я събуди. Бяха й казали да дойде колкото може по-бързо и Шериам трябваше да разбере, че вече е тук.
— Всички все при мене идват — промърмори жената. — Няма ли някоя да се хване да направи нещо сама? Не, все Нилдра, та Нилдра. А вие, Посветените, сте най-лошите от всички. Тръгвай, ако ще идваш. Ако не, можеш да си я намериш сама. — Нилдра закрачи, без дори да се обърне да я погледне.