Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Мъдрите и чирачките тихо излязоха. Личеше, че искат да останат до по-късно — може би такъв бе обичаят, но с помощта на Сорилея тя успя да ги убеди, че наистина няма време. Най-сетне останаха само тя, Сорилея и двете сънебродници. Макар устните й да продължаваха да треперят, тя все пак успя да се усмихне. Всъщност отново й се искаше да заплаче, макар и по друга причина.
— Толкова много ще ми липсвате!
— Глупости! — изсумтя Сорилея. — Ако имаш късмет, сега те ще ти кажат, че никога няма да станеш Айез Седай. Тогава можеш да се върнеш при нас. Ще бъдеш моя чирачка. След три-четири години ще получиш своята твърдина. Дори знам един, който става за твой съпруг. Най-младият внук на внучката ми Амарин, Тарик. Един ден той ще стане вожд на клан, така че ще трябва да си потърсиш сестрожена, за да станеш надзорница на покрива.
— Благодаря ти. — Егвийн се засмя. Изглежда, все пак имаше нещо, на което да се опре, ако Съветът в Салидар наистина я прогонеше.
— А двете с Амис ще се срещаме с теб в Тел-айеран-риод — каза Баир — и ще ти казваме каквото знаем за събитията тук и за Ранд ал-Тор. Сега ти ще вървиш по свой път в Света на сънищата, но стига да искаш, ще продължавам да те уча.
— Разбира се, че искам. — Стига Съветът изобщо да й позволеше да припари до Тел-айеран-риод. Но пък те и не можеха да й попречат. Каквото и да й направеха, това не можеха. — Моля ви, дръжте под око Ранд и Айез Седай. Не зная каква игра играе той, но съм сигурна, че е по-опасна, отколкото си мисли.
Амис, разбира се, не каза нищо за повече учене. Беше казала думата си и дори посрещането на тох не можеше да промени решението си. Обаче каза:
— Руарк ще съжалява, че не е бил тук тази нощ. Той замина на север, за да огледа Шайдо. Не се бой, че няма да се наложи да не срещнеш своя тох към него. Той ще ти даде възможност, когато се видите отново.
Егвийн зяпна и побърза да го прикрие, издухвайки носа си може би за десети път. За Руарк беше забравила. Разбира се, никъде не се казваше, че е длъжна да срещне задължението си към него по същия начин. Може би сърцето й бе станало отчасти айилско, но умът й панически започна да търси някакъв друг начин. А и тя щеше да разполага с предостатъчно време преди да види вожда отново.
— Разбира се — заяви тя едва-едва. А оставаше и Мелайне. И Авиенда. Светлина! Беше си въобразила, че с това е приключено. Коленете й омекнаха. Трябваше да има и друг начин!
Баир отвори уста да каже нещо, но Сорилея я превари:
— Да я оставим да се облече. Път я чака. — Тънкият врат на Баир се вдърви, а Амис сви устни. Явно и двете не харесваха това, което Егвийн щеше да се опита да направи.
И може би щяха да останат и да се опитат да я разубедят, но Сорилея замърмори за глупавите жени, които се опитвали да разубедят една жена да направи това, което била решила да направи, и по-младите Мъдри — Баир трябваше да е поне на седемдесет-осемдесет, но въпреки това беше по-млада от Сорилея — отстъпиха. Баир прегърна Егвийн за сбогуване и тихо измърмори:
— Дано намериш вода и заслон.
— Помисли все пак за Тарик — каза Сорилея. — Трябваше да го поканя аз в палатката за потене, за да можеш да го поогледаш. Но дотогава запомни следното: винаги се боим повече, отколкото ни се иска, но винаги можем да бъдем по-храбри, отколкото очакваме. Ти дръж на сърцето си и Айез Седай няма да могат да увредят това, което наистина си е твое — сърцето ти. Те не са чак толкова над нас, колкото смятахме. Дано винаги намираш вода и заслон, Егвийн. И никога не забравяй за сърцето си.
Останала сама, Егвийн се замисли. Сърцето й. Навярно наистина имаше повече кураж, отколкото си беше мислила. Тук беше свършила това, което трябваше да свърши. Беше станала почти айилка. В Салидар това щеше да й е нужно. Методите на Айез Седай в някои отношения се различаваха от тези на Мъдрите, но нямаше да й е никак лесно, ако бяха разбрали, че се е наричала Айез Седай. Ако бяха разбрали. Не можеше да си представи защо иначе ще я привикват така хладно, но айилците не се предаваха.
Тя се сепна и се съвзе. „Щом няма да се предавам, по-добре да почвам битката.“
Глава 34
Пътуване до Салидар
Егвийн уми лицето си. На два пъти. После започна да пълни дисагите. Костените й гребен и четка влязоха вътре, както и кутийката с шивашки прибори — позлатено ковчеже, което вероятно някога беше държало скъпоценностите на някоя знатна дама — плюс един бял калъп сапун с розов аромат и чисти чорапи, ризи, носни кърпи и цял куп други неща, докато дисагите не са издуха и тя едва успя да завърже каишките. Няколко рокли и пелерини, и един айилски шал останаха да се приберат на вързоп. Като свърши и това, тя се огледа за още нещо, което можеше да й се доще да си вземе. Всичко беше нейно. Дори шатрата й беше подарена, но тя определено беше твърде обемиста, както и чергите и възглавничките. Кристалното й легенче беше красиво, но доста тежко. Също и сандъците, макар че обковът на някои от тях беше с красива изработка, а стените и капаците им — изкусно гравирани.