Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Като не знаеше какво да каже, капитан Загнер кимаше одобрително с глава, а поручик Лукаш през това време имаше най-отчаян вид.
— Тъй вярно, господин поручик, аз трябва да ви доложа за това — неумолимо продължи Швейк. — Още в Брук, господин поручик, вие ми казахте, че щом съм ротна свръзка, аз имам и други задължения, не само да изпълнявам заповедите. Казахте ми, че трябва да бъда осведомен за всичко, което става в ротата. Съгласно това нареждане, господин поручик, разрешете да доложа, че подпоручик Дуб напляска свръзката си, напляска я, без да му мигне окото. Аз, господин поручик, нямаше да ви го кажа, но като виждам, че подпоручик Дуб е подчинен на вашето командуване, реших, че всичко трябва да си върви по законния ред.
— Чудна работа — каза капитан Загнер, — защо мъкнете със себе си и Кунерт, Швейк?
— Тъй вярно, господин капитан, всичко трябва да си върви по законния ред. Кунерт се е шашнал, подпоручик Дуб го напляскал и той не може да си позволи сам да се оплаче. Та той, благоволете да го погледнете, господин капитан, целият се е разтреперал, погледнете как са се разиграли коленете му, душица не е останала в него от страх, че ще трябва да се оплаква от началството си. И ако не бях аз, може би изобщо нямаше да стигне до оплакване, както известният Кудела от Битоухов, който през времена действителната си служба толкова упорито се явяваше пред началствата си да се оплаква, че го преместиха във флотата, където беше произведен корнет, а по-късно на някакъв остров в Тихия океан пък го обявиха за дезертьор. След това той се оженил на тоя остров и там разговарял с пътешественика Хавласа, който съвсем не можал да го познае, че не е туземец. То изобщо е много печална работа да се мъкнеш по рапорти заради няколко шантави плесника. Но той изобщо не искаше да дойде, казваше, че няма да дойде. Него изобщо често го потупват, така че той не знае даже за кой плесник става дума в случая. Та той изобщо не би дошъл, той изобщо не искаше да се оплаква, той е готов да се остави да го бият до сто и едно. Погледнете го, господин капитан, съвсем се е сащисал, може и гащите да напълни. От друга страна пък, той трябваше веднага да се оплаче, че са го напляскали, но не се осмели, защото си знае, че е по-добре, както е писал един поет, да си останеш свенлива теменужка. Знаете ли, работата е там, че той е свръзка на подпоручик Дуб.
Швейк бутна Кунерт пред себе си и му каза:
— Я стига си треперел като трепетлика!
Капитан Загнер се обърна към Кунерт и го попита как собствено е станала цялата работа.
Кунерт обаче, целият разтреперан, заяви, че подпоручик Дуб изобщо не го е докосвал, можели да го попитат.
Тоя юда Кунерт, продължавайки да трепери, заяви дори, че Швейк е съчинил цялата история.
Край на този тягостен епизод тури сам подпоручик Дуб, който изникна отнякъде и изрева на Кунерт:
— Да не искаш да ти извъртя още няколко плесника?
Работата, значи, бе напълно ясна и капитан Загнер просто заяви на подпоручик Дуб:
— От днес Кунерт се командирова в батальонната готварница, а що се отнася до нова свръзка, обърни се към фелдфебела Ванек.
Подпоручик Дуб изкозирува и отдалечавайки се, каза на Швейк:
— Обзалагам се, че един ден ще увиснете на бесилката.
След като подпоручик Дуб се отдалечи, Швейк се обърна към поручик Лукаш с твърде деликатен и приятелски тон:
— В Мнихово Храдище имаше един подобен господин. Той каза същото на един друг господин, който му отговори: „И там, на мястото на екзекуцията, ще се срещнем.“
— Швейк — каза поручик Лукаш, — ама и вие сте голям идиот и моля ви се, да не сте посмели да ми кажете, както имате обичай: тъй вярно, господин поручик, голям идиот съм.
— Фрапантно — обади се капитан Загнер, като се наведе от прозореца. В същия момент той съжали за това, но за щастие нямаше време да се дръпне — под прозореца стоеше подпоручик Дуб.
Той изказа голямото си съжаление, задето капитан Загнер се бил отдалечил, без да изслуша съображенията му за офанзивата на Източния фронт.
— Ако искаме да разберем тази грандиозна офанзива — викаше подпоручик Дуб нагоре към прозореца, — трябва да си дадем сметка за начина, по който се развиваше тя в края на април. Ние трябваше да пробием руския фронт и като най-подходящо място за това бе набелязана територията между Карпатите и Висла.
— Няма да споря с тебе по този въпрос — сухо му отговори капитан Загнер и се отстрани от прозореца.
След половин час, когато отново потеглиха към Санок, капитан Загнер се излегна на пейката и се престори на заспал, за да даде възможност на подпоручик Дуб да забрави за своите изтъркани умозаключения във връзка с офанзивата.