Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Отвори и поведе Джейкъби към мястото, където беше скрита стоката му. Търговецът бързо я провери, после каза:
— Къде е останалото?
— Останалото ли? — попита Ру невинно.
— Имаше още нещо — каза Джейкъби и по бузите му запълзя гневна червенина.
Ру разбра какъв е бил планът. Коприната беше пренесена контрабанда от Кеш до пристанището на Крондор. Оттам бе трябвало да стигне до канцеларията на търговеца. Морякът беше подлъган да управлява колата срещу няколко лесно спечелени монети. Ако служителите на Кралската митница го бяха арестували, Джейкъби щеше да твърди, че не е знаел нищо за топа коприна и че морякът го е набутал в каруцата му без негово разрешение. Каруцарите от гилдията и независимите колари като баща му щяха да настоят да прегледат предварително товара, за да не бъдат обвинявани после, че са откраднали нещо. Но един пиян моряк, който беше излъгал, че може да управлява кола, теглена от уморен кон, никога не би се замислил какво кара.
Ру погледна мъжа и спокойно каза:
— Е, ако искаш да идем до констабъла, за да заявиш, че нещо ти е откраднато, спокойно бих дошъл с тебе. Сигурен съм, че ще се заинтересува, както и службата на Кралските митници. Защо се безпокоиш за нещо, което не е отбелязано в протокола за разтоварената от кораба стока?
Джейкъби измери Ру с мрачен поглед, но разбра, че не може да направи нищо. И двамата знаеха какво се е случило, но в момента Джейкъби имаше само две възможности — и направи очевидния избор.
Кимна на мъжа от дясната си страна и онзи измъкна ножа си.
— Кажи ми какво направи с коприната или ще му наредя да ти изтръгне сърцето — изръмжа Джейкъби.
Ру пристъпи към центъра на стаята, за да има пространство за действие. Той също имаше кама, скрита в ботуша, но не бързаше да я вади. Двамата биячи на търговеца можеха да бъдат опасни за неподготвен човек в кръчмарски спор или при внезапно нападение, но Ру познаваше собствените си възможности и ако тези двамата не бяха специално обучени като хората, с които се бе сражавал, щеше да може да се защити.
— Прибери това преди да си се порязал — бавно каза Ру.
Джейкъби беше очаквал всякаква реакция, само не такава.
— Порни го! — извика той.
Първият телохранител се хвърли напред, докато вторият измъкваше ножа си. Ру хвана ръката на мъжа и натисна чувствителното място до лакътя му — внезапната болка блокира цялата ръка на нападателя. Ру бързо му издърпа ножа и го хвърли встрани. После го изрита силно в слабините и онзи се просна със силен стон на земята.
Вторият телохранител беше повален също така бързо. Джейкъби извади собствения си нож. Ру поклати глава.
— Наистина не трябваше да правиш това.
Джейкъби не се сдържа, гневът му избухна с цялата си сила и той с глух рев се нахвърли върху Ру. Младежът лесно избегна атаката му, хвана го за ръката по същия начин, по който бе уловил и първия си нападател, и натисна така, че да причини възможно най-силна болка. Джейкъби изплака, коленете му омекнаха и от очите му потекоха сълзи. Ру отслаби натиска и ножът се изплъзна от омекналите пръсти на търговеца.
Джейкъби клекна и се хвана за десния лакът. Ру спокойно вдигна ножа, обърна го с дръжката напред и му го подаде.
— Изпусна си нещо. — Първият негодник се опитваше да се надигне, но Ру знаеше със сигурност, че ще трябва да седи доста време в хладна баня, за да намали болките в слабините си. Вторият телохранител гледаше разколебано Джейкъби.
— Кой си ти? — попита търговецът.
— Казвам се Ейвъри. Рупърт Ейвъри. Приятелите ми ми викат Ру. Ти можеш да ме наричаш „господин Ейвъри“. — Той поклати ножа.
Джейкъби го взе и стисна дръжката.
— Не се безпокой — каза Ру. — Мога да ти го отнема всеки миг.
— Що за келнер си ти? — Търговецът бавно се изправи.
— Бивш войник. Казвам ти го, за да не пращаш тия двама дебелаци с други приятелчета да ми „дават урок“. Следващия път ще трябва да ги избия. И после ще се наложи да обяснявам на градските власти защо ти е притрябвало да ми даваш урок. Сега ти предлагам да се върнеш в канцеларията си, да вземеш друга кола и коне и да си вдигнеш стоката. Собственикът на сградата може да реши да ти иска наем за склад, ако открие нещата в дома си.
Джейкъби махна на охранителите си да излизат и ги последва. На вратата спря, погледна Ру и попита:
— А каруцата?
— Да виждаш някъде наоколо каруца? — попита Ру.
Джейкъби дълго мълча и накрая каза:
— Създаде си враг, господин Ейвъри.
— Няма да си ми първият, Джейкъби — каза Ру. — Сега изчезвай, преди да съм почнал да се ядосвам, и благодари на Рутия, Богинята на късмета, че някой не ти е взел целия товар и не е изчезнал с него.