Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Егвийн заговори много тихо на Силвиана:
- Събери Съвета на Кулата. Върни всички Заседателки, които можеш да намериш. Доведи ги всички тук, в тази палатка, колкото може по-бързо.
Силвиана кимна. Лицето й не издаде и намек за объркването, което навярно изпитваше. Излезе припряно, а Егвийн седна в палатката.
Сюан я нямаше - сигурно пак помагаше с Цяра. Това беше добре. Егвийн едва ли щеше да се осмели да се заеме с това при сърдития поглед на Сюан. Притесняваше я Гавин. Той обичаше Брин като баща и раздразнението му вече течеше през връзката им.
Трябваше да подходи много деликатно и не искаше да започне, преди Съветът да се е събрал. Не можеше да обвини Брин, но и не можеше да пренебрегне Мат. Беше мошеник и глупак, но тя му вярваше. Готова беше живота си да му довери. А нещата на бойното поле _наистина_ се развиваха странно.
Заседателките се събраха сравнително бързо. Ръководеха военната кампания и се срещаха всяка вечер, за да получат докладите и тактическите обяснения от Брин и командирите му. На Брин като че ли не му се стори странно, че идват. Продължаваше спокойно работата си над картите.
Много от жените хвърляха любопитни погледи към Егвийн на влизане. Тя им кимваше, стараейки се да съхрани тежестта на Амирлинския трон.
Най-сетне се събраха достатъчно и Егвийн реши, че трябва да започне. Губеше се време. Трябваше веднъж завинаги да отхвърли обвиненията на Мат - или да действа съобразно с тях.
- Генерал Брин - заговори тя. - Добре ли сте със здравето? Затруднихме се, докато ви намерим.
Той вдигна глава и примига. Очите му бяха зачервени.
- Майко. - Кимна на Заседателките. - Чувствам се изморен, но сигурно не повече от вас. Обикалям навсякъде по бойното поле, грижа се за всички подробности. Знаете как е.
Гавин влезе, запъхтян и пребледнял.
- Егвийн! Беда!
- Какво?
- Аз… - Гавин си пое дъх. - Генерал Башийр се е обърнал срещу Елейн. Светлина! Той е Мраколюбец. Щели са да загубят битката, ако не са били пристигнали Аша’ман.
- Какво значи това? - попита намръщено Брин. - _Башийр_ да е Мраколюбец?
- Да.
- Невъзможно - каза Брин. - Той беше съратник на лорд Дракона месеци наред. Не го познавам добре, но… Мраколюбец? Не може да бъде.
- _Наистина_ е някак неразумно да се допуска… - заговори Серин.
- Можете да говорите със самата кралица, ако желаете - заяви Гавин и изправи рамене. - Чух го от собствената й уста.
В палатката се възцари тишина. Заседателките се заспоглеждаха разтревожено.
- Генерале - обърна се Егвийн към Брин, - как стана така, че изпратихте две конни части да ни защитят от тролоците на хълмовете на юг оттук, като ги вкарахте в капан и оставихте оголен левия фланг на главната армия?
- Как стана ли, Майко? - попита Брин. - Беше очевидно, че щяха да ви прегазят, всеки можеше да види това. Да, накарах ги да оставят левия фланг, изнесох на тази позиция иллианските резерви. Когато видях, че конната част на шараите се раздвои, за да атакува десния фланг на Юно, пратих напред иллианците да ги спрат. Беше правилният ход. Не знаех, че шараите са толкова много! - Гласът му се беше извисил. Ръцете му трепереха. - Направих грешка. Не съм съвършен, Майко.
- Това беше _повече_ от грешка - каза Файсел. - Току-що говорих с Юно и другите оцелели от онази касапница. Юно каза, че надушил капан веднага щом препуснал с мъжете си към Сестрите, но че вие сте им обещали помощ.
- Казах ви, пратих им подкрепления, просто не очаквах, че шараите ще хвърлят толкова голяма сила. Освен това държах всичко под контрол. Бях поръчал сеанчански конен легион да подсили войските ни. Те трябваше да се заемат с ония шараи. Исках да ги поставя оттатък реката. Просто не очаквах, че ще закъснеят толкова!
- Да - заговори твърдо Егвийн. - Онези мъже - хиляди - бяха смазани между тролоците и шараите, без никаква надежда за избавление. Изгубихте ги, и то без никаква основателна причина.
- Трябваше да измъкна Айез Седай! - възрази Брин. - Те са най-ценният ни ресурс. Извинете, _Майко_, но вие самата ми изтъкнахте същото.
- Айез Седай можеха да изчакат - каза Серин. - Аз бях там. Да, трябваше да се изтеглим - бяхме притиснати, - но се държахме и можеше да издържим по-дълго.
- Оставихте хиляди добри мъже да загинат, генерал Брин. И знаете ли кое е най-лошото? Беше ненужно. Оставихте всички онези сеанчанци отвъд брода тук, тези, които щяха да спасят битката, да чакат заповедта ви за атака. Но тази заповед така и не дойде, нали, генерале? Вие ги изоставихте, точно както изоставихте нашата конница.
- Но аз им заповядах да атакуват. Накрая те влязоха в боя, нали? Пратих вестоносец. Аз…