Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Това е невъзможно! Род, Хуио, кажете едно здрасти!
— Мост Четири — произнесоха двамата, станаха и вдигнаха паниците си.
Каладин поклати глава, прие яденето си и мина покрай котела към по-тъмните места до сградата. Надникна в складовото помещение и видя как Шен реди чували с талевно зърно в светлината на самотен диамантен чип.
— Шен? — обади се Каладин.
Паршът продължи да работи.
— Остави! Мирно! — излая Каладин.
Шен застина, после се надигна, изправи гръб и застана мирно.
— Свободно, редник — меко продължи Каладин и приближи към него. — По-рано днес разговарях с Далинар Колин и помолих за разрешение да ти дам оръжие. Той попита имам ли ти доверие. Казах му истината. — И Каладин подаде своето копие на парша. — Вярвам ти.
Шен боязливо местеше тъмните си очи от Каладин към копието.
— Мост Четири няма роби. Съжалявам, че по-рано се боях. — Каладин настоя паршът да вземе копието и онзи най-сетне се съгласи. — Сутрин Лейтен и Натам се упражняват с няколко човека. Готови са да ти помогнат да се научиш, за да не ти се налага да бъдеш при новобранците.
Шен държеше копието с някакво страхопочитание. Каладин тръгна да излиза от склада.
— Сър — продума паршът.
Каладин спря.
— Ти си добър човек — бавно изрече Шен.
— Цял живот ме преценяват по цвета на очите, Шен. Няма да постъпвам така с тебе заради кожата ти.
— Сър, аз… — паршът видимо се тревожеше от нещо.
— Каладин! — долетя гласът на Моаш отвън.
— Искаше да ми кажеш нещо? — попита Каладин.
— По-късно — отговори паршът. — По-късно.
Каладин кимна и излезе да види какво става. Забеляза, че Моаш го търси при казана.
— Каладин! — възкликна мостовият, щом го зърна. — Хайде. Излизаме. И ти идваш с нас. Тази вечер даже и Скалата ще дойде.
— Ха! Яхнията ми е в добри ръце — обясни Скалата. — Ще ида да направя онова нещо. Добре ще е да се разкарам от вонята на дребните мостови.
— Ей! — възрази Дрей.
— Ах. И от вонята на едрите мостови.
— Хайде — настоя Моаш и махна на Каладин. — Ти обеща.
Каладин нищо не беше обещавал. Искаше само да седи край огъня, да яде яхния и да наблюдава огнените духчета. Ала всички го гледаха. Даже и онези, които нямаше да излязат с Моаш тази вечер.
— Аз… Добре. Да вървим.
Всички завикаха и взеха да ръкопляскат. Проклети глупаци. Радваха се, че командирът им излиза да пие? Каладин изсърба няколко лъжици яхния и подаде останалото на Хобер. Неохотно се присъедини към Моаш. Последваха ги Лопен, Пеет и Сигзил.
— Знаеш ли — тихо изръмжа Каладин на Сил, — ако това беше някой от старите ми отряди копиеносци, щях да предположа, че искат да се разкарам от лагера, за да свършат нещичко в мое отсъствие.
— Съмнявам се, че сега е така — намуси се Сил.
— Не е. Тези тук искат просто да ме видят като човек. — По тази причина, той наистина трябваше да излезе. Вече доста се беше отделил от хората си. А не искаше да мислят за него като за някакъв светлоок.
— Ха! — рече Скалата и дотърча при тях. — Тия хора твърдят, че могат да пият повече от един рогоядец. Празноглави равнинци. Е невъзможно.
— Надпиване? — попита Каладин и тайничко простена. В какво се забърка?
— Никой от нас няма наряд до късно сутринта — обясни Сигзил и вдигна рамене. Тефт охраняваше семейство Колин през нощта, заедно с отряда на Лейтен.
— Тази вечер — подхвана Лопен и вдигна нравоучително показалец — аз ще победя. Казано е, че никога не бива да залагаш срещу едноръкия хердазиец за надпиване!
— Казано ли е? — подкачи го Моаш.
— Ще бъде казано — продължи Лопен, — че никога не бива да залагаш срещу едноръкия хердазиец за надпиване.
— Ти тежиш горе-долу колкото един прегладнял брадвохрът, Лопен — поусъмни се Моаш.
— А, обаче съм съсредоточен.
Продължиха и свърнаха по една улица, която водеше към пазара. Военният лагер се състоеше от казарми, построени в широка окръжност около сградите на светлооките близо до центъра. На път за пазара, който се намираше в пръстена постройки на цивилните отвъд казармите, Каладин и хората му минаха край множество обикновени войници, заети с работи, които той рядко бе виждал в армията на Садеас. Заточваха копия или смазваха гръдни брони преди тръбата за вечеря.
Ала неговите хора не бяха единствените, които излизаха тази вечер. Други групи войници вече се бяха нахранили, крачеха към пазара и се смееха. Бавно се съвземаха от клането, което бе осакатило далинаровата армия.
Пазарът грееше от оживление. Факли и маслени лампи светеха по повечето сгради. Каладин не се изненада. Обикновената войска имаше безчет цивилни, които я следваха, при това в движение. Тук търговците хвалеха стоката си. Викачи продаваха вести, за които твърдяха, че са дошли по далекосъобщителя и говорят за събитията по целия свят. Какво казваха — война в Я Кевед? И нов император в Азир? Каладин имаше съвсем смътна представа къде са тези страни.