Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Боже господи — вълнуваше се мистър Пикуик. — Какво ужасно нещо! Но извинете, моля, сър. Продължавайте.
— На третия ден детето гълта две зърна, на следващия ден се гощава с три и т.н., докато до края на седмицата свършва целия гердан: двадесет и пет зърна всичко на всичко. Сестрата, трудолюбива девойка, която много рядко си позволявала удоволствието да си купи някое украшение, си изплаква очите поради загубата на гердана; претърсва всяко кътче, но няма нужда да ви казвам, че не го намира. Няколко дена по-късно семейството сяда на вечеря (печена овнешка плешка върху картофи), детето не е гладно и си играе из стаята, когато изведнъж се чува дяволски силен шум, сякаш вали градушка. „Не прави това, моето момче“ — казва бащата. „Аз нищо не правя“ — отвръща детето. „Добре, но не го прави пак“ — настоява бащата. Замълчават за малко, а ето че шумът отново се повтаря, още по-неприятен от преди. „Ако не слушаш каквото ти казвам — вика бащата, — ще се намериш без време в леглото.“ Той разтърсва детето, за да го укроти, но ги проглушава такова тракане, каквото никой дотогава не бил чувал. „Та, дявол да го вземе, туй нещо е вътре в детето! — провиква се бащата. — Той има круп, но не в гърлото!“ — „Не е това, татко — отвръща детето и почва да плаче, — от гердана е, аз го изгълтах, татко.“ Бащата грабва детето на ръце и бегом с него към болницата, а при тръскането по пътя зърната от гердана тъй тракали в стомаха на момчето, че хората гледали нагоре във въздуха и надолу към мазетата, за да разберат откъде идва този необикновен звук. Сега детето е в болницата — съобщи Джак Хопкинс — и вдига такъв дяволски шум, щом тръгне нанякъде, че се видяха принудени да го увият в дебелото палто на пазача, за да не буди останалите пациенти!
— Това е най-необикновеният случай, стигнал до ушите ми — заяви мистър Пикуик и изразително удари с юмрук по масата.
— О, това е нищо, дребна работа — рече Джак Хопкинс. — Нали, Боб?
— Дребна, разбира се — потвърди мистър Боб Сойър.
— Много странни неща стават в нашата професия, уверявам ви, сър — рече Хопкинс.
— Да, мога да си представя — отвърна мистър Пикуик.
Ново почукване на входа извести за идването на широкоглав млад мъж с черна перука, който водеше болен от скорбут младеж с широка вратовръзка. Следващият гост бе джентълмен, облечен в украсена с розови котви риза, а веднага след него влезе бледолик младеж с позлатена верижка за часовник. Появата на една превзета личност с много чиста риза и платнени чизми попълни състава на компанията. Изнесоха напред масичката, покрита със зелено сукно, донесоха първата дажба пунш в бяла кана и следващите три часа бидоха посветени на играта „двадесет и едно“, като жетоните бяха по шест пенса дузината; прекъснаха заниманието само веднъж, при възникналия лек спор между скорбутния младеж и джентълмена с розовите котви, когато скорбутният младеж изрази горещото си желание да дръпне носа на джентълмена с многобройните символи на надежда, на което този индивид заяви решителното си нежелание да преглътне безплатно подобна дързост било от сприхавия младеж, било от който и да е друг джентълмен с глава на раменете.
Когато направиха последния анонс и нагласиха печалбите и загубите тъй, че да са доволни всички играчи, мистър Боб Сойър позвъни за вечерята и всички гости се натъпкаха в ъглите, докато траеше приготовлението.
А не бе тъй лесно да се приготви вечерята, както някои може би мислят. Трябваше най-напред да се разбуди момичето, заспало със захлупено на кухненската маса лице; това трая известно време, а дори когато чу звънеца и се качи горе, нов четвърт час мина в безуспешни усилия да й върнат поне мъждива искрица съзнание. Не бяха казали на доставчика да отвори поръчалите стриди, а много е трудно да разтваряте стриди с обикновен нож или двузъба дълга вилица; и много ограничено бе потреблението им. Ограничено бе също потреблението на телешкото; и шунката (тоже купена от немската колбасарница зад ъгъла) има̀ подобна участ. Затова пък черната бира, наливана от калаен съд, бе в изобилие и сиренето има̀ голям успех, защото бе с много подправки. Тъй че, общо взето, вечерята може би не беше по-лоша, отколкото обикновено биват вечерите при такива случаи.
След вечеря сложиха още една кана пунш на масата заедно с пакет пури и две бутилки силна напитка. Тогава настъпи мъчителна пауза; и тази мъчителна пауза бе предизвикана от едно много обикновено явление на подобни места, но положението бе доста стеснително въпреки всичко.
В същност работата се състоеше в това, че момичето изми чашите. В къщата се намираха четири броя. Ние отбелязваме това обстоятелство не за да подценим мисис Радл, защото навсякъде, където има наематели, има и недостиг на чаши. Тези на хазяйката бяха малки, тънко издухани чашки без дръжка, а тези, заети от кръчмата, бяха големи, подпухнали, опушени съдове, подпиращи се на дебел, сякаш отекъл от подагра крак. Този факт сам по себе си беше достатъчен да подсети компанията за истинското положение на нещата; но младата домашна помощница предотврати всякаква възможност да възникне погрешна представа по въпроса в ума на някой от господата, като насила издърпа чашите на всички много преди да са си свършили бирата, и високо заяви, въпреки че мистър Боб Сойър и подмигваше и я прекъсваше, че трябвало да занесе долу цялата посуда, за да я измие.