Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Тя спусна прозореца откъм нейната страна, облегна се назад, постави ръка на прозореца и започна да си вее с разкошно черно испанско ветрило, украсено със злато. Тъй като придружаващата ги гондола избърза пак напред, Фани се изсмя кокетливо, като метна бегъл поглед към прозореца, и рече:
— Ти виждала ли си такъв глупак, мила?
— Мислиш ли, че смята да ни следи по целия път? — запита малката Дорит.
— Скъпо дете — отвърна Фани, — не ми е възможно да отговоря какво може да направи един идиот, когато се намира в отчаяние, но ми се струва много вероятно. Разстоянието не е много голямо. Струва ми се, че и цяла Венеция не би му се сторила преголяма, ако умира да ме зърне.
— Ама наистина ли е така влюбен? — запита с наивността си малката Дорит.
— Е, любов моя, на този въпрос наистина е неловко за мене да ти дам отговор — каза сестра й. — Мисля, че да. Питай Едуърд. Мисля, че е казал така на Едуърд. Мисля, че става за смях пред хората в казиното и други подобни места, щом подхване да говори за мене. Но ти по-добре питай Едуърд, ако искаш да знаеш.
— Чудно защо не ни направи визита — каза малката Дорит, след като помисли малко.
— Мила Еми, скоро ще престанеш да се чудиш, ако сведенията ми са верни. Никак няма да се изненадам, ако ни посети още днес. Това жалко същество, изглежда, е събирало кураж досега.
— Ще го приемеш ли?
— Наистина, мила — каза Фани, — не зная как ще се случи. Ето го пак! Виж го! О, простако!
Безспорно мистър Спарклър имаше жалък вид: залепил око до прозореца, като чеп в стъклото, той нямаше друго основание да спира гондолата си внезапно освен истинското.
— Какво искаш да кажеш, мила, като ме питаш дали ще го приема? — запита Фани, почти така улегнала в елегантното безразличие на държанието си като самата мисис Мърдл.
— Искам да кажа — започна малката Дорит. — Мисля, че по-скоро искам да запитам, какво имаш ти наум, мила Фани?
Фани се изсмя отново и с тон едновременно снизходително дяволит и любезен рече, като прегърна сестра си закачливо мило:
— Сега кажи ми, дете мое, когато видяхме онази жена в Мартини, как мислиш, че тя успя да се овладее? Ти разбра ли какво решение взе тя?
— Не, Фани.
— Тогава аз ще ти кажа, Еми. Тя реши, че никога няма да спомене за онази друга среща при толкова различни обстоятелства и никога няма да покаже, че смята тези момичета за същите. Ето как тя излиза от трудните положения. Какво ти казах, когато напуснахме Харли Стрийт тогава? Тя е нахална и фалшива като всички жени на света. Но в първото си качество, мила, може да си намери майстора.
Фани многозначително наклони ветрилото към гърдите си и изразително показа къде можеше да се намери този майстор.
— И не само това — продължи Фани, — но тя дава същото нареждане и на младия Спарклър и не го пуска подире ми, докато не набие напълно в смешната му тиква (защото това наистина не може да се нарече глава) да се преструва, че съм го пленила за пръв път в онзи ханджийски двор.
— Защо? — запита малката Дорит.
— Защо ли? Милостиви боже, мила моя! (Пак до голяма степен с тон на: „Ти, глупачке!“) Как можеш да питаш? Не виждаш ли, че може да съм станала желателна партия за такава тиква? И не виждаш ли, че тя приписва измамата на нас и като я отхвърля от плещите си (много хубави плещи, трябва да призная), същевременно се преструва, че щади чувствата ни? — каза Фани, като се оглеждаше спокойно.
— Но ние винаги можем да се върнем към простата истина.
— Да, извинявай, но няма да се върнем — възрази Фани. — Няма да допусна това, Еми. Тя първа започна преструвката, а не ние, и сега ще й излезе през носа.
В тържествуващата екзалтация на чувствата си мис Фани въртеше испанското си ветрило с една ръка, а с другата притискаше така силно сестра си през кръста, като че ли прекършваше мисис Мърдл.
— Не — повтори Фани, — тя ще ме намери по стъпките си. Тя показа пътя и аз ще го следвам. И с благословията на съдбата и щастието ще се сближавам все повече с тази жена, докато започна пред очите й да давам на камериерката й рокли, десет пъти по-хубави от онези, които тя даваше някога на мене.
Малката Дорит не отговори, защото съзнаваше, че няма да бъде чута по никой въпрос, който засягаше семейното достойнство, и нямаше желание да загуби безцелно новото и неочаквано възстановено благоволение на сестра си… Тя не беше съгласна, но си мълчеше. Фани много добре разбираше за какво мисли, така добре го разбираше, че скоро я запита.