Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Мощният тласък откъсна стълба от крепежа му. Анака светкавично се метна настрана — и щракналите подир това зъби я пропуснаха отново.
Тогава пристигна Мат.
Тъкмо чудовището искаше още веднъж да посегне, когато внезапно съзря и втори човек, който изскочи до него от водата и се подпря на свързаните един с друг трупи.
Гигантският крокодил беше объркан. Дали ставаше въпрос за някаква втора жертва, или за противник, който оспорва плячката му? Влечугото внезапно обърна гневно черепа си и се приготви за крайно неравна борба.
Мат почувства как косата му се изправя, когато от пастта на чудовището го лъхна смрадливият дъх. „Махай се оттук!“ — крещеше всичко в него.
Но вместо да се отблъсне назад, за да избегне обхвата на хищните зъби, Мат здраво се вкопчи с лявата ръка за сала, докато с дясната хвана „Беретата“, която държеше между зъбите си. За части от секундата се прицели и натисна спусъка.
Куршумът улучи чудовището в устата — едно от малкото непокрити с броня места, което трябваше да е ранимо. Мощната струя кръв, която бликна от пастта, потвърди попадението. Гигантският гущер се дръпна назад, изправи се.
Мат трескаво се прицели в лявото око на гадината. Но преди да успее отново да натисне спусъка, тя с рев се преобърна настрана и се гмурна във водата.
Светкавично се изправи и се покатери на сала, защото се опасяваше, че звярът ще докопа краката му под водата.
Заблуждаваше се. „Демонът“ беше се опарил достатъчно. Вече на разстояние хвърлей копие Лемар още веднъж изплува и нададе болезнен рев, преди окончателно да изчезне в дълбините. Само кървавата диря, която остана по повърхността на водата, свидетелстваше за поражението на мрачния бог.
От брега достигнаха радостни викове, но командирът беше недоверчив. Едва след няколко минути, през които напрегнато се прицелваше в дълбините, беше сигурен, че чудовището наистина е избягало. Но беше наясно, че Лемар е само прогонен, далеч не и победен…
Фрадак и хората му ревяха от въодушевление, когато Мат се върна на брега с Анака. За пръв път откакто свят светува някой беше оцелял след срещата си с Лемар — и на всичко отгоре го беше накарал да избяга!
След като Фрадак щастливо обгърна в обятията си своята приятелка, пристъпи към нейния спасител и въодушевено го потупа по рамото.
— Не съм те оценил правилно, Маддракс — призна гигантът. — Без теб сигурно никога вече нямаше да видя Анака. Благодаря ти… приятелю!
Матю осъзнаваше честта, която му оказва Фрадак, но се отказа от по-нататъшни похвали чрез потупвания по рамото, преди великанът да му счупи гръбнака.
— Лемар ще се възстанови след поражението си — охлади той ентусиазма на рибарите. — Тогава ще нападне отново.
— Много правилно! — намеси се Золек, който във всеобщата бъркотия незабелязано се беше приближил до тях. — Лемар няма да остави вашето богохулство ненаказано. Ще има нужда от многократно повече жертви, за да бъде омилостивен.
— Глупости! — кипна Матю. — Вашият така наречен бог не е нищо повече от едно животно, което може да кърви и да чувства болка! И може да бъде победен!
— Ти се осмеляваш…! — говореше със задъхване ужасеният Золек. — Думите ти са богохулство!
Преди първожрецът да начене по-нататъшните си словоизлияния, беше издърпан от Мокас, който се опасяваше за живота на преподобния. Фрадак наблюдаваше доволен как жреците избягват презрителните му погледи, преди да се изсмее:
— Не обръщай внимание на жреците, Маддракс. Щом се разчуе за нашата победа, никой вече няма да ги слуша.
— Не бързай да се радваш — охлади Мат надеждите на великана. — Ако Лемар почувства глад, отново ще нападне рибарски лодки. Най-късно тогава настроенията ще се обърнат срещу нас.
— Ами трябва да убием гадината, преди да направи поразии — настоя Фрадак с акцент на дълбоко убеждение. — С твоята гърмяща ръка Лемар няма да е опасен за нас.
На Мат му се искаше да е така уверен, както рибарите, които го величаеха. Но знаеше по-добре как стоят нещата. При изстрела си има късмета да улучи отворената паст на гигантския гущер. Куршумът едва ли би пробил бронята.