Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Недалеч от него на брега имаше сал. Състоеше се от шест свързани един с друг дървени трупи, покрити с метална плоча. Върху нея беше издигнато нещо като мачта, на която обаче липсваше платното.
На Анака не й беше нужна кой знае каква фантазия, за да си представи, че този сал е предназначен за нея. Въпреки топлото лятно слънце младата жена усети ледени тръпки, като че ли я беше докоснало диханието на смъртта. Сякаш имаше необходимост да се види мястото на култа, за да й се покажат последиците от ритуала.
Както всички рибари на малкото море, така и Анака беше прекарала детството си в страх, че може да бъде избрана за жертва на Лемар. Когато накрая получи съобщението, че е новата избраница на селото, прие съдбата си сравнително подготвена. Може би причината беше шокът от предстоящата смърт, но остана много по-спокойна от мнозина приятели и роднини. Особено Фрадак не искаше да се примири със съдбата й, но тя непрекъснато апелираше към него да уважава решението на жреците.
Сега, когато видя сала, за пръв път съжали, че не избяга с Фрадак на север. Но колкото и да желаеше да се върне в обятията му, за път назад беше твърде късно. Макар че можеше да плува добре, бягството беше безнадеждно, защото в манастира вече бяха забелязали пристигането й.
Докато Мокас прибираше платното, на брега се стекоха други облечени в червени одежди жреци, за да я приемат. Когато дъното на лодката заора в мекото пясъчно дъно, веднага скочиха неколцина послушници, за да помогнат на Анака да излезе и да я заведат при върховния жрец.
Золек, най-главният между вярващите в Лемар, беше нисък, но добре охранен мъж, който напразно се опитваше да си придаде смутена физиономия. Когато Анака се приближи, дебелите му устни се разтвориха в нещо като усмивка.
— Колко жалко, че такова красиво момиче трябва да умре толкова рано — каза той, придавайки си лицемерно-съчувствен вид. — Но бог Лемар изисква жертви от всички нас, за да можем и занапред да продължаваме да живеем в неговия земен рай. С удоволствие бих поканил избраницата в манастира, за да й разясня подробностите около святото й дело, но за съжаление денят е вече доста напреднал, така че трябва да започнем незабавно церемонията.
Анака кимна на преподобния с разкривеното лице. Междувременно имаше нужда от всичките си сили, за да запази самообладание. Когато Золек се обърна и посегна към няколко грозда, които му бяха сервирани върху сребърен поднос, Мокас хвана ръката на избраницата. Заведе я в една палатка, построена малко по-назад.
— Тук можеш да се измиеш, за да посрещнеш нашия бог в безупречна чистота — обясни жрецът. — Роклята можеш да я дадеш на някого от послушниците, вместо нея той ще ти връчи жертвено облекло.
— Това е булчинската рокля на майка ми — заговори Анака объркана и със запъване. — Какво ще стане с нея?
— Ще бъде включена в инвентара на манастира — каза Мокас, — какъвто е обичаят.
Без по-нататъшни обяснения затвори входното чергило на високата колкото човешки ръст кръгла палатка. Анака съблече роклята си и се изми в приготвения за целта леген. Тъкмо се бършеше с ленена кърпа, когато в палатката влезе момче в червени одежди. За момент Анака се засрами поради голотата си, но послушникът я гледаше без особен интерес. Вероятно в тази палатка вече беше виждал безброй голи хора.
— Това е жертвената ти одежда — обясни момчето, подавайки на Анака някакво късо, бяло парче плат. — Твоята рокля ще поставя в раклата със скъпите платове.
Анака не обърна внимание на последната му забележка, защото гледаше слисано късите, бели гащички, които й беше дало момчето.
— Сигурен ли си, че това не е предназначено за мъж? — осведоми се тя от послушника.
Момчето само повдигна рамене, преди да отговори:
— Това е одеждата, която ми даде преподобният. Волята му се направлява от Лемар!
Без по-нататъшни обяснения той взе синята копринена рокля и отново изчезна. На Анака не й остана нищо друго, освен да навлече на краката си късия плат, та поне, доколкото е възможно, да покрие корема си. Дългите си сплъстени коси надипли грижливо върху голите си гърди. Въпреки това се чувстваше разголена и беззащитна.
Когато излезе пред палатката, луната вече беше изгряла на ясното вечерно небе, а слънцето избяга от нощния си преследвач и се скри зад хоризонта. Анака зъзнеше не само заради настъпващия вечерен хлад.