Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Не — възрази Мат. — Трябва оставаш тук и държиш твои приятели под контрол. Аз отплува до Анака, освободя от връзки и върна се с нея.
Фрадак не беше съгласен с него, но не му противоречи. Просто замълча. Вероятно защото не желаеше да пропилява ценно време в безсмислени спорове, а може би и затова, че се боеше от онова, което навярно дебнеше в езерото. Във всеки случай се погрижи с енергични команди жреците да седнат в гъст кръг на земята и да преустановят всяка съпротива. Дори Золек не дръзваше повече да бълва проклятия срещу гиганта.
Маддракс междувременно се освободи от бойните си ботуши. Преди да стъпи във водата с босите си крака, Аруула го задържа за ръката.
— Бъди предпазлив — предупреди го варварката. — Тук има твърде много хора, за да мога да подслушам нещо, но въпреки това долавям, че там има нещо.
— Не се безпокой — успокои я Мат, преди набързо да я целуне по устните. Тогава грабна оръжието си. С обиграни движения зареди „Беретата“ и я стисна между зъбите си.
Така екипиран, изтича в езерото. Още след няколко крачки дъното изчезна под краката му, така че трябваше да се потопи в талазите.
С мощни удари на ръцете заплува към жертвения сал, на който Анака все по-яростно се дърпаше. Вместо да обръща внимание на буйните събития на брега, тя беше вперила уплашен поглед в езерото, сякаш виждаше там нещо ужасно, което оставаше скрито за Мат.
Той предполагаше, че в паниката си Анака не е забелязала приближаващото се спасение. Така че заплува още по-енергично, за да бъде по-скоро при нея.
Пилотът не можеше да подозира, че момичето дърпа така отчаяно връзките си, защото сянката около сала ставаше все по-голяма. И колкото по-ясно се очертаваше съществото, което кръжеше под водната повърхност, толкова по-голям ставаше и страхът на Анака. Защото това нещо, което всеки момент можеше да изскочи горе при нея, беше по-ужасно от всичко, което си бе представяла и в най-лошите си кошмари.
Когато си помисли, че страховете й нямаше накъде повече да нарастват, мрачният бог се появи ненадейно между вълните. За момент изглеждаше, сякаш движенията на съществото замръзнаха, така Анака успя да види ясно как люспестото тяло се издигна сред фонтан от вода и докосна сала с предната си половина.
Беше чудовище, черепът — голям колкото палатка, издължената муцуна — като на ужасно голям крокодил.
Въпреки натъпканата в устата й кърпа Анака изкрещя ужасена, когато металната плоча под краката й подозрително се наклони и тя се втренчи направо в широко раззинатата, натъпкана с дълги хищни зъби паст на гадината.
Леденостудените очи на урода я фиксираха, докато пръхтящите ноздри подушваха миризмата й. За момент Анака усети дъх на гнило, който напираше от дългата муцуна, после страховитата паст се затвори и демонът отново изчезна в дълбините.
Мат тъкмо беше преполовил разстоянието до сала, когато дрезгавият писък на момичето го накара да замръзне. След части от секундата чудовището изскочи от дълбините.
По дяволите, Мат щеше да закъснее! От тази си позиция не можеше да даде точен изстрел, без да застраши живота на Анака. Освен това се съмняваше дали въобще това животно можеше да бъде убито с калибър като този на „Беретата“.
През последните месеци Матю беше виждал различни мутации. Никоя от тях не можеше да се сравни с вида на гигантското влечуго, над чиято глава се подаваше роговидна издутина, която му придаваше известна прилика с праисторическите динозаври. Изпъкналите, закръглени черни очи излъчваха първична кръвожадност.
Матю вече си мислеше, че звярът ще погълне Анака с едно отваряне на пастта си, когато мутиралият гигантски крокодил отново се потопи. Очевидно първо я беше подушил — за да вземе жертвата си при повторното изплуване.
Мат плуваше кроул с мощни удари. Отхвърли настрана мисълта какво може да предприеме срещу звяра, в случай че куршумите не свършат работа. Като войник беше научен да не се отказва преждевременно и да използва и най-малкия шанс. Дори и това да граничеше със самоубийство…
Отново от водата бликна висок фонтан — твърде рано. Мат беше на повече от десет метра от малкия сал, на който Анака се гърчеше от страх и отчаяно мяташе глава натам-насам. Звярът с тътен изплува от водата, хвърли се напред и щракна с чудовищната си челюст. Големите колкото човешка ръка хищни зъби се впиха с пращене в мачтата, на която беше прикована Анака, и пропуснаха на косъм вързаните й нагоре ръце.