Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Времето за жертвения ритуал настъпи — посрещна я Мокас, който държеше в ръцете си делва с боя и няколко пера. — Приеми тези свещени знаци, за да отидеш без страх на смърт.
Докато избраницата да се усети, жрецът натопи връхчетата на перата в боята и нарисува религиозни символи върху гърба и бедрата й. Анака почувства как се изпълва с нови сили. Не знаеше дали знаците наистина притежават силата да облекчат следващите й стъпки, или помагат само защото твърдо вярва в това. Всъщност беше й все едно. Главното беше да остави зад себе си възможно най-достойно малкото си останало за живот време.
С отмерена крачка следваше Мокас, който я отведе обратно на брега.
При вида на голите й гърди устните на някои лица се изкривиха в похотлива усмивка, но повечето изглеждаха странно отнесени, сякаш духът им се намираше в някакъв друг свят.
Първожрецът хвана Анака за ръка, за да я заведе до мястото на жертвоприношението, в това време жреците се подредиха зад тях в редица по двама.
Докато процесията минаваше по протежение на носа, Мокас отново удряше своя метален инструмент, който сега издаваше мрачен, направо заплашителен тон. Когато стигнаха до сала, внезапно подухна лек бриз. Макар че не се виждаше никакъв облак, който да закрива слънцето или луната, небето като че ли внезапно се смрачи, сякаш се приближаваше нещо тъмно, поглъщащо тъмнината, на което трябваше да се поклонят дори звездите.
Въпреки свещените знаци по тялото си Анака внезапно почувства как страхът парализира крайниците й. Следващите я жреци бяха принудени насила да я подбутват в последните й крачки до края на носа, докато застане непосредствено пред жертвения сал.
Мокас хвърли съчувствен поглед към разтрепераното момиче.
— Ела с мен — помоли я той, подхващайки я нежно за ръката. — Колкото по-малко се съпротивяваш, толкова по-бързо ще свърши всичко.
Заведе я до мачтата на сала. Без да се противи, Анака се остави да я завържат за нея. Когато Мокас извади от широката си одежда кърпа за запушване на устата, Анака се отдръпна ужасена.
— Не е необходимо — увери го тя. — Няма да викам.
— Напротив, ще викаш — възрази жрецът тъжно. — Силно, колкото ти глас държи. Повярвай ми, трябва да го направим. Мнозина от нас не могат да понасят виковете за помощ на избраниците.
Паниката обзе Анака като диво животно. Докато Мокас пъхаше кърпата в устата й, тя отчаяно дърпаше връзките, но за бягство вече беше твърде късно.
Жреците се събраха в полукръг около своя първосвещеник, който искаше да започне ритуала.
Золек скръсти ръце пред гърдите си и запя с ръмжащ глас, който отекна силно над прострялата се пред него водна шир. Като по някаква невидима команда и останалите жреци се присъединиха към мрачното пеене, което се понесе над езерото като примамващ зов. Звучеше като ужасяващ призив, който приканваше Злото да приеме своята човешка жертва.
Съпътствани от монотонния напев, четирима жреци вдигнаха един дълъг дървен ствол и го забиха в тялото на железния купол, след което прокънтя глух звук, който се разнесе над гладката повърхност на езерото като тътнеж на буря. Този звук служеше като предупреждение за рибарите в езерото, но и като знак за Лемар, че жертвата му е готова.
Докато жреците удряха в равномерен такт металния купол, Мокас даде знак на трима послушници. Веднага момчетата се напънаха на сала и със задъхване го изблъскаха в спокойната вода.
Дървените трупи току-що бяха обгърнати от водата, мрачният хорал на жреците продължи да се усилва. С всеки плисък на вълна, който отнасяше Анака в откритите води, шибащият ритъм ставаше все по-силен и по-настойчив, сякаш композицията от мелодията и звука на купола трябваше да събуди бога, който спеше долу в езерото.
Внезапно Золек вдигна ръце към небето и извика:
— Ела при нас, велики боже Лемар! Приеми жертвата на покорните си служители, за да можем и занапред да се наслаждаваме на твоите богати дарове!
Заобиколилите го жреци започнаха да извиват напред-назад горната част на телата си, докато хоралът им се извиси в екстаз. Надвикваше ги единствено техният първожрец, който крещеше към небето все нови и нови заклинания, за да призове мрачния бог.