Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
— Какво още търсиш тук? — изсъска гневно Аруула. — Мъжете, които беше надъхал, отдавна си отидоха.
В знак, че има мирни намерения, Мокас вдигна изящните си ръце. В лявата стискаше пергаментен свитък.
— Тук съм, защото искам да ви помогна — обясни той със спокоен глас.
— Защо пък трябва да ни подкрепя тъкмо някой от преподобните? — изфуча презрително Фрадак.
Мокас обърна подобното си на граблива птица лице към Анака въпреки острието под брадата си. Не издаваше и най-малка следа на страх, докато, гледайки дълбоко в очите на спътницата на Фрадак, отговори:
— Защото повече не мога да понасям виковете на жертвите — обясни той дрезгаво.
Анака кимна, защото вече бе чувала тези думи от устата му.
— Остави го — каза тя кротко на варварката, — той казва истината.
Мокас си пое дълбоко въздух, когато натискът под брадата му отслабна. Тогава продължи:
— Вярващите, които се покланят на Лемар, виждат единствено избраника от своето село, който изчезва през годината. Ала аз виждам при всяка луна по четири жертви, които биват поглъщани. И макар че натъпкваме в устата им кърпа, всяка нощ ги чувам в сънищата си да пищят, още откакто пристигнах в Урлок като послушник. Не мога и не искам да търпя повече това. Трябва най-сетне да се сложи край на това безумие, дори и борбата срещу Лемар да струва живота на всички ни! Възможно е лодката тази нощ наистина да е станала жертва на побеснялата гадина. Може би Лемар ще нападне още много хора, преди да успеем да го унищожим. Десет, двайсет, дори трийсет. И какво от това! През времето ми на преподобен в Урлок бяха убити десетократно повече. Всякак ще е по-добре от сегашното положение!
Още докато жрецът говореше, Аруула бавно отпусна меча към земята, без обаче да изостави готовността си при нужда да го вдигне отново.
— Какъв е този пергамент? — попита Матю. Беше склонен да повярва на жреца.
— Това е карта на малкото море — отговори Мокас, преди да разгъне трошливия пергамент с тънките си като пипала на паяк пръсти. — В езерото има едно място, където Лемар често се навърта. Може би там има убежище, може би този район е особено богат на риба, не знам. Ако наистина искате да откриете следите на звяра, трябва да опитате там.
Мат разгледа подробната карта. Докато жрецът маркира с костеливите си пръсти една точка, която не се намираше много далеч от залива на манастира, мислите на командира прескачаха.
Ако информацията на Мокас беше вярна, имаха истински шанс да убият гигантското влечуго.
И Фрадак, изглежда, го мъчеха същите мисли.
— С харпуните си не можем да пробием бронята на чудовището — напомни той.
— Затова трябва да създадем оръжие, което притежава по-голяма пробивна сила — обясни Мат. — Изпрати мъже в гората, които да отсекат дървета с твърда дървесина. Освен това ми е необходима сяра, селитра и дървени въглища!
Великанът замислено почеса сплъстените си къдри, преди да отговори:
— Дървените въглища не са проблем, в този район има много въглищари. Сяра мога да донеса до утре от една близка пещера. Но нямам представа какво е това „селитра“, а камо ли да знам откъде човек може да го вземе.
— Няма значение — успокои го Мат. — Остави празно корито в края на селото, в което жителите му да източват мехурите си.
Фрадак направи гнуслива физиономия.
— Каква полза има от това?
— От изсъхналата урина може да се получи селитра — обясни накратко Мат. Пощади гиганта от детайлите по производството. Фрадак не би го разбрал.
Когато бойните другари поискаха да се разделят, за да се заемат със задачите си, Мокас задържа Матю за рамото.
— Има ли още нещо, което мога да направя? — попита го, готов да помогне.
Мат кимна.
— Моли се Лемар да ни остави още няколко дни на спокойствие!
Ловът дойде добре на Лемар, защото по това време забрави за болките си. Но колкото по-дълго дремеше на дъното на езерото, толкова по-силно чувстваше отново тъпото хлопане в пастта си, което беше причинено от чуждото тяло, заровило се дълбоко сред месото и жилите.