Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Погледна замислено към Аруула, на чието лице прочете собствените си мисли: Твърде много беше навлязъл в цялата тази работа, за да изостави рибарите на самите себе си. Би трябвало да им помогне, независимо дали разчита на добри шансове или не.
— Да вървим! — откъсна го от мислите му Фрадак. — Знам едно село, в което мнозина рибари са против ритуалите на преподобните. Там ще ни подкрепят в преследването на Лемар.
И така, отправиха се към лодките на рибарите. Пътьом Мат размишляваше как може да се организира ловът на покритото с броня влечуго. Благодарение на военното си обучение беше свикнал да нахвърля тактически планове, но тук трябваше да се обсъдят много фактори, които се изплъзваха от знанията му. Дори и само по тази причина трябваше да привлече на своя страна Фрадак и другите рибари.
Докато плуваха до езерния бряг, за да затруднят едно евентуално нападение от страна на Лемар, Мат изложи предложенията си на пасажерите. На първо време трябваше да се разпратят куриери, за да се предупредят другите села никой да не излиза в езерото. После трябваше да се намерят доброволци, готови да вземат участие в лова на мнимия бог.
— Бихме могли да примамим Лемар с железния купол на преподобните — предложи Ослонг.
Мат кимна одобрително на набития момък със сламенорусите, сплъстени къдрици.
— Това е добра идея — похвали го. — Но трябва да имаме предвид, че след поражението си гадината е станала недоверчива и няма да реагира на камбанния звън.
Когато стигнаха до приятелското село, нощта вече беше настъпила и повечето хижи бяха тъмни. Но след като Фрадак похлопа на няколко врати, новината за поражението на Лемар се разпространи със скоростта на вятъра. От всички къщи се стекоха хората, за да видят мъжа, който беше оцелял след срещата си с Лемар.
Ако Мат си е мислел, че всичките размирници могат да се познаят по сплетените им коси, видя се излъган. Изглежда, това беше личният стил на Фрадак, възприет само от приятелите му. Но и противниците на принасянето на жертви от това село, види се, бяха не по-малко решени да сложат край на кървавия ритуал. Трябваше само да им се предложи шанс да победят Лемар.
Не всички рибари поздравяваха Мат за постъпката му. Някои виждаха в негово лице вестител на смъртта, който им носи нещастие.
Бяха избрани първите пратеници, които трябваше да предупредят околните села никой да не излиза в езерото. Всяко селище, което беше предупредено, трябваше да изпрати по един свой човек, така че до зори трябваше да бъде информиран всеки рибар около малкото море.
В същото време, когато първите вестоносци изчезнаха с факлите си в мрака, се измъкнаха и онези мъже, които отказваха да приемат Матю. Вероятно искаха да информират преподобните от Урлок за плановете на бунтарите.
Матю ги пусна. И без това не можеше да попречи на жреците да узнаят местопребиваването му.
След като първоначалната възбуда отшумя, хората се оттеглиха по домовете си. Гостите също получиха подслон. По такъв начин след напрегнатия ден Матю можеше най-сетне да се отпусне на сламената постеля.
Сънят му дойде бързо, а заедно с него и сънищата. Мисловни картини на остри зъби и фучаща паст, покрити с люспеста броня тела и коварно святкащи очи, в които Мат вярваше, че е забелязал някаква отдалечена форма на разум.
Дали мрачният бог Лемар всъщност не беше само едно животно, както твърдеше пред рибарите? Какво пък, ако е развил разум като тараците, примитивен наистина, но като цяло способен на логическо мислене?
В съня черните очи на влечугото пронизваха Мат и сякаш му предаваха послание: „Ще те пипна, човече! Следващия път няма да ми избягаш…!“
Лемар беше бесен, защото устата го болеше.
Лемар беше гладен, защото плячката му избяга.
Но Лемар беше и объркан, защото за пръв път от безкрайно дълго време насам една от жертвите отново се съпротивяваше. Последният му лов за светлокожи беше толкова отдавна, че почти не можеше да си го спомни. По-рано нападаше сухоземните същества в кухите им дървени стволове, когато идваха, за да оспорват храната му с острите си копия. И когато за пръв път ги опита, мекото им месо толкова му се услади, че занапред се превърнаха в предпочитан лов. Докато накрая доброволно му се предаваха и вече не беше нужно да се напряга.
Ала сега светлокожите го бяха нападнали! За болката, която късаше вътрешностите му, Лемар искаше да си отмъсти. Искаше да разкъса и осакати мнозина от земните същества и с тях да засити глада си, за да забрави горчивия вкус на поражението.