Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
С един удар на опашката си се изтласка от тинестото дъно на езерото и изплува на повърхността. Когато плуваше покрай светлините, присви клепачите си в тънки цепки, за да не бъде заслепен. С мощни движения на опашката си се отдалечи на известно разстояние от блестящото сферично образувание, което не беше нито плячка, нито противник, но винаги го изпълваше с неопределен страх. Защото беше чуждо, мястото му не беше тук.
Лемар се издигаше все по-нагоре, докато накрая разби водната повърхност в огромен фонтан и предизвика кръгова вълна. За известно време се носеше неподвижно като дънер на дърво и огледа околността за светли точки. Знаеше, че светлокожите могат да прогонват тъмнината със светлини. Използваха тази си способност, за да примамват нощем рибите, които пробождаха с копията си. Лемар усети в себе си да се надига чувство на доволство, когато си помисли, че тези оръжия не могат да му сторят нищо. Беше твърде могъщ за земните същества.
Както светкавично му дойде тази мисъл, така бързо го споходи и споменът, че неотдавна срещна светла кожа, която въпреки това го рани.
Лемар беснееше, но не намираше върху кого да излее яда си. Във водата никъде не се виждаха светлини. Дали светлокожите се страхуваха от гнева му и затова не дръзваха да излязат в езерото?
Лемар с рев се обърна в кръг, докато най-после откри в далечината бледото сияние на осветен ствол. С мощни махове на опашката си се стрелна непосредствено под водната повърхност.
Светлината на върха на дънера ставаше все по-голяма, докато накрая различи три тъмни сенки, които се движеха. Трима светлокожи!
Лемар ускори такта на движенията на опашката си и с все по-увеличаваща се скорост се носеше към дървения ствол. Малко преди да стигне до него, една от сенките се обърна към него. Очевидно го беше забелязала.
Но беше твърде късно. Земното същество нададе уплашен вик, тогава Лемар се блъсна в кухия дънер и го преобърна заедно с хората.
Чуваше как светлокожите пляскат във водата и с непохватно плуване се опитват да избягат. Ловко се потопи под дънера и докопа чифт крака, които пляскаха непосредствено над него.
С всмукващ шум зъбите се впиха дълбоко в мекото месо, преди Лемар да усили натиска на челюстта си и с бърза захапка да отдели костите. Приглушеният вик от болка, който стигна до него, му достави първична радост, докато в същото време вкусът на кръвта възбуди стомашните му сокове.
Но още не беше дошло времето за хранене!
Лемар остави без внимание откъснатите крайници и се обърна към следващата светла кожа. От откъснатите крака на първата му жертва се разнесе червена мъгла, която на моменти му пречеше да вижда, но отчаяните удари на втората жертва му показаха пътя.
Мълниеносно се изхвърли нагоре и изплува пред светлата кожа. Лемар се зарадва на ужаса, който се изписа по лицето на плувеца. Тогава нахлузи огромната си паст върху главата на земното същество и щракна с челюстта си.
Този път жертвата му не успя и да изкрещи. С потрепвания трупът потъна в дълбините.
Лемар сдъвка черепа между мощните си челюсти и същевременно се огледа за третата светла кожа. Мина известно време, докато я открие в мрака, защото беше избягала на гърба на преобърнатата лодка.
С два бързи удара на опашката си Лемар се хвърли като стрела към последната си жертва, която внезапно се изправи и запрати срещу него копие. Оръжието полетя като тъмна светкавица към Лемар. Улучи го точно между очите, отскочи от люспестата му броня и след двойно превъртане цопна във водата.
Лемар почувства как дръжката на копието докосна дясната му зеница и за момент болезнено го заслепи. С фучене се обърна и с мускулестата си опашка се засили да нанесе страховит удар.
Покритият с броня край на опашката изсвистя във въздуха, преди да мине през земното същество и дървения ствол. Дървото се прекърши с трясък в червения фонтан, после над езерото настъпи ледено безмълвие.
Дори останалият без крака зад него стенеше съвсем леко и преустанови плуването си „кучешката“. Преди да се потопи, Лемар щракна с пастта си към тялото, за да го завлече със себе си в дълбините.
Там щеше най-сетне да засити глада си.