Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Слънцето се беше вдигнало високо на небето, когато Мат и Аруула бяха събудени от силни викове. Когато отвори дървените капаци на прозорците, видя, че на пазарния площад се беше събрало голямо множество хора, които възбудено спореха. Фрадак стоеше сред неколцина жестикулиращи рибари, които гневно му крещяха, макар и да бяха с една глава по-ниски от него.
И без да разбира думите им, Мат знаеше, че става въпрос за него и за борбата срещу Лемар. Трескаво се облече.
Тъкмо метна върху себе си зеленото натовско яке, когато откъм пазарния площад достигна шум на битка. Нещо беше възпламенило взривоопасното настроение. Изпокаралите се рибари изведнъж се нахвърлиха едни на други с харпуни, тояги и ножове.
Когато Матю и Аруула се втурнаха навън през къщната врата, конфликтът все още приличаше на сбиване, но вече се чуваха и първите викове на пострадалите, които бяха получили прободни рани. Нямаше да мине много време, докато спорът прерасне в кървава касапница, още повече че привържениците на жреците бяха безнадеждно малцинство.
Матю трябваше незабавно да сложи край на безсмисленото насилие, инак привържениците на култа щяха да умрат под харпуните на безразсъдните приятели на Фрадак. Бързо освободи предпазителя на „Беретата“ и даде предупредителен изстрел над главите на беснеещото множество.
Оглушителният трясък накара противниците да замръзнат насред движенията си — очевидно всички вече бяха чули за опустошителното действие на гърмящата ръка.
— Престанете веднага! — извика високо Мат. — Всички вие имате един враг и той се намира там в езерото!
Енергично си проправи път през гъстото множество, което се отдръпна със страхопочитание. Аруула следваше спътника си с изваден меч. Като смъртна сянка, готова да убие всеки, който се приближеше прекалено много до него.
— Какво става тук? — осведоми се Мат, когато стигна до Фрадак.
Червенокосият, който си беше докарал лека драскотина на челото, го информира с пестеливи думи. Така Мат разбра, че жителите на много села са разделени на два лагера. Едни го смятали за освободител, който ще смъкне от тях игото на езерния демон, другите виждали в негово лице богохулник, който ще ги хвърли в беда. Вече имаше мълва, че една лодка не се е върнала от нощен риболов. Вероятно хората са били нападнати от Лемар — и естествено виняха за това Маддракс.
Най-лошите предчувствия на Мат се оправдаха. Опасяваше се, че може да се превърне в ябълка на раздора между двете партии.
— Борбата, която водите, е безсмислена — извика той и вдигна високо „Беретата“ в знак на своята власт. Ако искаше да остане жив през следващите дни, не биваше да показва никаква слабост. — След осуетеното жертвоприношение Лемар е ранен и поради това е по-опасен от преди — като всяко смъртноранено животно. Вече не могат да помогнат и жреците с техните молитви. Единственият ви шанс е в това всички заедно да изкараме от леговището гадината и окончателно да я унищожим!
Ропотът се усили, но до по-нататъшни сбивания не се стигна. Накрая тълпата се разотиде. Привържениците на жертвения култ се оттеглиха към края на селото. Някои тайно се прибраха по селата и хижите си, други се насочиха към манастира. Вероятно щяха да информират преподобните за станалите събития.
При тази мисъл Мат се огледа неловко. Кой знае дали вече някъде не дебне коварен убиец, който при първа възможност щеше да забие камата между ребрата му?
— Не се тревожи — успокои го Фрадак, когато видя недоверчивия му поглед. — Много мъже и жени от други села са готови да се присъединят към нашата кауза. Между тях ще подбера стражи, които в бъдеще да ни предпазят от подобни нападения.
— Аз не иска води война с твои хора — изръмжа унило Мат на езика на странстващите народи. — Трябва убием гущера, преди жреците успеят събира срещу нас армия.
— Тези страхливци никога няма да посмеят сами да се приближат до нас — махна с ръка Фрадак.
— Не съм съвсем сигурен в това — намеси се една мършава фигура, която неусетно беше застанала зад Мат и Аруула. — Золек трепери от гняв, защото вижда как властта му се изплъзва. В това му състояние от него може да се очаква всичко.
Макар че непознатият носеше сива наметка с качулка, Мат разпозна в него жреца, който беше откарал Анака с кораба на смъртниците. Преди Мокас да направи някакво подозрително движение, Аруула вдигна меча си. Спря лъскавото острие едва в последния момент, така че то натисна мекото месо под брадата. Беше достатъчно само едно леко движение на ръката на варварката, за да убие преподобния.