Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Анака не можеше да види странния ритуал, който се разиграваше на брега. В дива паника дърпаше връзките, докато се озърташе в езерото за мрачния бог, на когото трябваше да бъде принесена в жертва.
Отначало не можеше да се открие нищо, но когато вече започна да храни надежда, че ще бъде пощадена от лакомията на демона, съзря под водната повърхност да се стрелва някаква тъмна сянка. Отначало си помисли, че превъзбудените й сетива са й изиграли номер, но след това феноменът многократно се повтори и Анака разбра, че нещо кръжи там в дълбините.
Нещо, което чакаше салът да я отнесе още по-нататък.
Нямаше съмнение — там дебнеше Лемар!
— По дяволите — закъсняхме — изруга Фрадак с цяло гърло, когато видя как неколцина жреци изтласкват жертвения сал в езерото.
Матю пристъпи до рибаря. За момент го прикова видът на огромната църковна камбана, която жреците биеха в края на носа. Вероятно произхождаше от развалините на някаква голяма църква, която е била съборена след сблъсъка с кометата. Трябва да е била доста тежка работа да се пренесе до езерото, но сега не му беше времето да се възхищава на постиженията на жреците. Така че Мат се откъсна от останката от своето минало и изръмжа:
— Изгубихме толкова много време, защото последната част от пътя си изминахме пеш!
— Знам това! — отвърна ядосано Фрадак, защото предложението да се промъкнат откъм сушата беше негово. — Но ако бяхме плавали направо към залива, жреците щяха рано да ни забележат и вероятно щяха да убият Анака. Такива неща вече са се случвали.
Матю кимна. Знаеше, че Фрадак го е направил само от загриженост за приятелката си. В края на краищата никой от рибарите не очакваше, че жреците ще извършат церемонията толкова набързо.
Сега от неблагоприятната ситуация трябваше да извлекат възможно най-доброто.
Командирът се обърна замислено към Аруула, която седеше до него. Варварката наведе глава между коленете си и изглеждаше, че напрегнато мисли за нещо. Маддракс знаеше, че това е предпочитаната й поза, при която с телепатичните си сетива подслушваше обкръжението си.
— Можеш ли да откриеш нещо подозрително? — попита я.
Аруула поклати глава.
— Долавям само страха на Анака и екстаза на някои жреци.
При тези думи Фрадак скочи гневно.
— Веднага трябва да я извадим от водата! — настоя той кипнал. — И ако жреците ни се изпречат на пътя, ще видят звезди по пладне.
— Разбрано — съгласи се Мат, защото жреците не изглеждаха подготвени за някакво нападение. — Но когато сме във водата, трябва да бъдем внимателни. Това, че Аруула не долавя нищо необичайно, не значи, че там няма нищо.
Фрадак изчака нетърпеливо немощно формулираното обяснение на Мат, после побягна мълчаливо надолу към брега, направо към носа. Приятелите му го последваха безмълвно, та жреците да не забележат преждевременно атаката им.
На Мат и Аруула не им остана нищо друго, освен колкото е възможно по-бързо да ги последват.
Жреците дотолкова се бяха концентрирали в ужасяващия си ритуал, че забелязаха нападащите ги размирници едва когато бяха посред тях. Дори Золек гледаше като замръзнал вдигнатите харпуни, докато заклинанията, които напираха от устните му, заглъхнаха в някакъв жаловит звук.
След като преодоля първия шок, опомни се за водещата си позиция на главен жрец. Погледна гневно Фрадак, който заповяда на хората си да държат в шах невъоръжените жреци.
— За това светотатство ще отидеш на дъното на езерото — крещеше гневно Золек. — Там Лемар ще те накаже с мъчителна смърт.
— Може и така да бъде — изфуча Фрадак, насочвайки върха на харпуна си към първожреца. — Но при всички случаи ти ще умреш преди мен!
— Стой — намеси се Мат. — Ако убива този невъоръжен мъж, ти не се държи по-добре от онези, които презира!
— Все ми е едно — опъна се гигантът, макар че яростта му лека-полека премина.
— На мен не все едно — отвърна му Мат, — а ти все още ли иска върна Анака или не?
Без да отклонява харпуна си и на косъм от целта, Фрадак погледна към сала, който се носеше навътре в езрото. При мисълта за онова, което може би дебнеше Анака, клепачите му заиграха.
— Аз мога сам да я доведа оттам — обясни той с каменна физономия, която беше в непосредствено противоречие с треперещия му глас.