Кралство на пепелта

Ето защо щяха да тръгнат на битка както винаги: въоръжени единствено с мечове, железни зъби и нокти, както и с бойна сръчност.

Застанала на големия балкон на най-горната кула в двореца на Оринт, високо над ширналата се чак до хоризонта моратска армия, Манон гледаше изгрева, съзнавайки, че можеше да ѝ е последен.

Тринайсетте обаче, повечето опрели ръце в парапета, не гледаха на изток.

Вниманието им бе насочено към врага, разбуждащ се под изгряващото слънце. И към двете крочанки, изправени до Манон с метли в ръцете и мечове, вече закопчани през гърбовете им.

Никой не се беше учудил да види Бронуен облечена за битка. Ала дори Манон застина, когато Гленис се появи с меч и сплетена назад коса.

Вече бяха преговорили подробностите. Както сега, така и три пъти миналата вечер. Затова, докато денят се проясняваше, просто стояха мълчаливо на върха на древната кула.

Надалеч, някъде в сърцето на моратската армия, проехтя вой на рог.

Протяжно, като исполински звяр, току-що пробуден от дълбок сън, вражеската войска потегли към крепостните стени.

- Крайно време беше - промърмори Астерин, пристегнала сплетената си коса с кожена лента през челото.

Уивърните на Железни зъби излетяха в небето - видимо тромави с тежките си брони.

Но даже това нямаше да е в техен ущърб. Макар и със затруднено излитане, легионът на Железни зъби скоро изпълни небето. Наброяваха поне хиляда. А Манон дори не смееше да си помисли къде е армията от Ферианската падина. Още не.

По кулите на двореца, покривите на къщите из града и назъбените парапети на крепостните стени крочанките изправиха метли до себе си, очаквайки сигнал за атака.

Сигнал от Бронуен, от резбования рог до нея - вещерска реликва, пропукана и потъмняла от старост, покрита със символи, толкова избледнели, че едва се виждаха.

Уловила погледа на Манон, Бронуен обясни:

- Антика от някогашното ни кралство. Принадлежала е на Телин Ванора, млада, неопитна вещица, сражавала се през последните дни на войната и попаднала до портите, когато Рианон загинала. Моя предшественица. - Тя плъзна ръка по старото дърво. - Надула рога, за да предупреди народа ни, че Рианон е убита и трябва да се спасяват от града. Но веднага щом вдигнала тревога, матроната на Синьокръвните я посякла. Предупреждението ѝ обаче дало достатъчно време на народа ни да избяга. Да оцелее. - Тъмните ѝ очи се обточиха в сребристо. - За мен ще е чест днес да надуя същия рог. Не за да предупредя народа ни, а за да го обединя пред врага.

Никоя от Тринайсетте не надзърна към Бронуен, но Манон знаеше, че са чули всяка нейна дума.

Бронуен сложи ръка на кожения си нагръдник.

- Телин е тук днес. В сърцата на всички оцелели онзи ден крочанки. Тук са и всички загинали във вещерските войни, дори да не ги виждаме с очите си.

Манон си спомни за двете безтелесни сили, които бе усетила, докато се биеше с матроните, и повярва в думите на Бронуен.

- В тяхна чест се сражаваме - продължи младата вещица, свеждайки очи към приближаващата армия. - И за бъдещето, което ни чака.

- Общото ни бъдеще - добави Манон, срещайки погледите на Тринайсетте.