Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Глава втора
Разговорът беше оживен и младият „женски“ офицер занимаваше всички присъствуващи, даже и синьора Кверини, макар че тя не си даваше много труд да прикрие своето неудоволствие.
— Вижда ми се странно — каза му тя, — че можете да живеете заедно, без да говорите никога нито дума помежду си!
— Защо странно, уважаема госпожо? Ние се разбираме отлично: при това, което имаме да извършваме заедно, нуждата от думи е много малка.
При този прелестен и живо изказан отговор цялото общество избухна в смях, с изключение на синьора Джулиета Кверини, която по глупав начин се преструваше на прекалено свенлива и взе отговора в точния смисъл.
— Не позволявам нищо — каза тя на младия офицер, — което би могло да се извърши без помощта на думите или перото.
— Ще ме извините, уважаема госпожо, но има такива неща: играта например.
— Вие играете заедно?
— Ние не правим нищо друго: играем фараон и аз държа банката.
Изтънчеността на този уклончив отговор намери всеобщо одобрение; смехът започна отново и Джулиета се смееше с другите.
— Печели ли банката много? — попита генералът.
— Ах, печалбата е толкова незначителна, че не си струва да се говори за нея.
Естествено никой не мислеше да преведе на честния капитан тази забележка. Целият разговор се водеше отсега нататък все в този пикантен тон и когато обществото се разотиде, всички бяха възхитени от миловидността и хумора на прелестния офицер.
Надвечер, непосредствено преди заминаването, отидох у генерала, за да се сбогувам с него; пожелах му приятно пътуване.
— Сбогом — отговори ми той. — Пожелавам ви също приятно пътуване и много забавления в Неапол.
— Няма да пътувам за там; промених плановете си и отивам в Парма, където искам да видя инфанта. Същевременно възнамерявам да служа за преводач на двамата офицери, тъй като не могат да се разберат помежду си и с хората.
— Разбирам и ако бях на ваше място, бих сторил същото.
Сбогувах се с госпожа Кверини, която ме помоли да й пиша от Болоня. Обещах й с намерението да не удържа на думата си.
Младата французойка ме беше заинтересувала още когато лежеше скрита под завивката на леглото. Тя ме беше спечелила напълно, когато показа на масата един ум, какъвто аз много харесвам и който в Италия се среща рядко, но във Франция е присъщ почти на целия красив пол. Завладяването й не ми изглеждаше трудно и затова аз обмислях средствата и начините за това. Без да бъда суетен, можех да вярвам, че й подхождах повече, отколкото нейния стар унгарец, който наистина за възрастта си беше прекрасен мъж, но все пак навършваше шестдесетте, докато моите двадесет й три години личаха от всички черти на лицето ми. Струваше ми се, че няма защо да се опасявам от някаква пречка от страна на офицера, тъй като бе ясно, че той принадлежи към онези хора, които гледат на любовта като на чиста фантазия, затова се справят лесно с обстоятелствата и обичат да се нагодят към условията, които случаят наложи. Щастието не можеше да ми предложи по-добра възможност за постигането на моята цел, отколкото като ме направи спътник на тази неподхождаща си двойка. Считах за невъзможно да получа отказ, защото предложението ми да ги придружавам трябваше да им бъде много приятно, тъй като сами не бяха в състояние да споделят нито една мисъл.
Сигурен в успеха, аз реших да рискувам и щом отидох в гостоприемницата, попитах офицера дали смята да пътува за Парма с пощенската кола или с друго превозно средство.
— Понеже нямам своя собствена кола, предпочитам да пътувам с пощата.
— Аз притежавам една много удобна кола и ви предлагам двете задни места, ако моята компания ви е приятна.
— Та това е истински късмет! Направете ми удоволствието и съобщете предложението на Анриета!