Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Изорн го изгледа с нескрито раздразнение, че дори след всичко преживяно се отнасят с него като с дете, и Исгримнур почти съжали за бащинската си тревога — почти, но не много.

— Разбрахме се. Кой ще замества Джосуа?

— Има ли някой, който може да размахва меча с лявата си ръка? — попита Слудиг.

— Да — съгласи се Фреозел. — Никой няма да повярва на деснорък Джосуа.

Исгримнур се обърка още повече. Това беше истинска лудост — все едно избираха придворни за празничното карнавално шествие в чест на Тунат.

— Трябва само да го виждат, а не да се сражава — изръмжа Исгримнур.

— Но той трябва да взема някакво участие в битката — настоя Слудиг, — инак никой няма да го види.

— Аз ще се заема — обади се Хотвиг, вдигна ръце и гривните му издрънчаха. — Мога да се бия и с двете ръце.

— Но… но той не прилича на Джосуа — намеси се притеснено Странгиард. — Не е ли така? — Беше поизтрезнял, но все още изглеждаше леко замаян. — Хотвиг, ти си… ти си много широк в раменете. И косата ти е прекалено светла.

— Ще си сложи шлем — предложи Слудиг.

— Арфистът Сангфугол прилича много повече на принца — не отстъпваше Странгиард. — Поне е строен и тъмнокос.

— Ха. — Исгримнур избухна в смях. — Не бих изпратил музикант насред такова кръвопролитие. Дори да не се наложи да се бие, ще се наложи да остане върху коня си насред ожесточеното сражение. — Той тръсна глава. — Но и от теб не мога да се лиша, Хотвиг. Твоите тритинги са ни нужни — вие сте най-бързите ездачи и трябва да сме готови, в случай че кралските рицари препуснат през вратата. Кой друг? — Той се обърна към Серидан. Набанските капитани не казваха нито дума, втрещени от изчезването на Джосуа. — Някакви идеи, бароне?