Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

Старикът се обърна и го изгледа. Беше без наметало, незапасаната му риза плющеше на вятъра. Под слабото сияние на звездите в стойката му се забелязваше нещо особено.

— Аз съм — Джосуа. — Принцът вдигна ръце, сякаш за да прегърне старика. — Върни се с мен. Ще седнем до огъня и ще поговорим.

Камарис го гледаше втренчено, сякаш беше някакво животно, след което се заспуска надолу по скалите. Джосуа избърза напред.

— Спри! Камарис, къде си тръгнал? — Той се олюля на ръба и едва запази равновесие на калния склон. — Върни се с мен.

Старият рицар се обърна и изтегли Трън от ножницата. И въпреки че изглеждаше ужасно объркан, надигна меча с неподозирано майсторство. Рогът Селиан се люшна на ремъка си.

— Време е — прошепна Камарис.

Гласът му беше едва доловим в грохота на вълните върху брега под него.

— Недей! — Джосуа вдигна ръка. — Не сме готови. Трябва да изчакаш, докато дойдат и другите. — Той се хързулна по склона. — Върни се.

Камарис неочаквано замахна с меча в огромна хоризонтална дъга. В мрака острието беше почти невидимо, но принцът го чу да изсъсква край гърдите му.

— В името на кръвта на Ейдон, Камарис, не ме ли позна?

Джосуа отстъпи крачка назад. Старикът вдигна меча за втори удар.

— Време е! — промълви той и замахна този път със смъртоносно намерение.

Джосуа се метна назад. Краката му се хлъзнаха и той размаха ръце, за да запази равновесие, но падна и се търкулна по склона, в снега и камъните; спря в една мръсна пряспа и изпъшка от болка.

— Принц Джосуа?! — На ръба на склона изскочи нечия глава. — Долу ли сте?

Джосуа с мъка се изправи. Камарис се беше спуснал до подножието на хълма и крачеше по брега. На фона на скалите приличаше на призрак.

— Тук съм — викна Джосуа. — По дяволите, къде е херцогът!?

— Тръгна, но още не го виждам — отвърна възбудено младежът. — Казах му и побягнах след вас. Да сляза ли да ви помогна? Да не сте ранен?

Джосуа се обърна и видя Камарис да се колебае пред един от тъмните отвори в канарата. Миг по-късно старецът хлътна в дупката.

— Не! — изкрещя Джосуа след него, после викна на Джеръмайъс: — Намери Исгримнур и го накарай да побърза! Кажи му, че Камарис е влязъл в пещерите — ще поставя знак на входа! Ще го изгубим, ако се забавим дори още малко. Отивам да го спра.

— Вие… вие… — Оръженосецът се обърка. — Вие ще го последвате?

— По дяволите, не мога да го оставя да тръгне сам надолу — той е луд. Само Ейдон знае какво може да му се случи — може да падне, да се изгуби… Ще го върна някак, дори ако се наложи да се сбия с него и да го влача след това на гръб. Но за бога, кажи на Исгримнур да побърза с факлите и мъжете. Хайде, момче, тичай!

Джеръмайъс се поколеба още един момент, после изчезна от погледа на принца. Джосуа допълзя до факлата си, която пращеше в снега наблизо, взе я и заслиза към брега. Бързо стигна до мястото, където беше изчезнал Камарис, и видя входа на пещерата — почти по нищо не се различаваше от останалите в скалата. Джосуа грабна няколко камъка и ги струпа до отвора, след което влезе вътре, вдигнал факлата пред себе си.