Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Но той не каза нищо след това! Нищо не ни каза! А през цялото това време бяхме заедно.

Бинабик наведе глава.

— Това вече се е случило. Сега трябва да мислим за други неща. — Той посочи дуорите, които бях насядали в кръг и пееха тихичко. — Те смятат, че норните ще влязат много скоро — така ми казаха. Защитата вече се руши. Вратата няма да издържи дълго.

— И просто така ще седят и ще чакат — отвърна горчиво Мириамел. — Не ги разбирам, както не мога да разбера и Кадрах. — Тя се изправи и мина покрай трола. — Юис-фидри! Защо си губите времето, след като норните са отвън? Не разбирате ли какво ще ни се случи?

Усети се, че почти крещи, но не се опита да се овладее.

Дуорите я погледнаха неспокойно със зейнали уста и на Мириамел й заприличаха на пълно с новоизлюпени птичета гнездо.

— Чакаме… — започна той.

— Чакате! Точно това правите — чакате. — Тя се разтресе от гняв. Всички те чакаха белезникавите като рибешки кореми твари да влязат и да ги хванат. А да хванат също така нея и трола. — Тогава хайде да им отворим вратата сами. Защо да отлагаме повече? Двамата с Бинабик ще се опитаме да се измъкнем и вероятно ще ни убият, а ще ни убият, защото вие ни докарахте в този капан въпреки волята ни. А сега си седите и чакате да ви заколят. В такъв случай няма никакъв смисъл да чакаме повече.

Юис-фидри я погледна опулено.

— Но… те може да си тръгнат…

— И сам не го вярваш! Хайде, отворете вратата! — Страхът й се извиси като размятана от ураган вълна. Тя се приведе, стисна тънката китка на дуора и го дръпна. Той не помръдна, тежеше като камък. — Ставай, проклет да си! — разкрещя се тя и задърпа с всичка сила.

Паникьосаните дуори забърбориха. Очите на Юис-фидри се разшириха от ужас, той размята силната си ръка и се изтръгна от хватката на Мириамел. Тя залитна назад и падна.

— Мириамел! — Бинабик бързо дойде при нея. — Удари ли се?

Тя хвана ръката на трола и се надигна. После каза триумфиращо:

— Видя ли! Юис-фидри, ти не ми каза истината.

Дуорът я изгледа така, сякаш от устата й беше бликнала пяна, и сви пръсти в самозащита пред гърдите си.

— Излъга — продължи тя и се изправи. — Блъсна ме, за да се противопоставиш на насилието над волята ти. Тогава защо не се противопоставиш и на норните? Да не би да искаш да умреш? Защото норните без съмнение ще убият теб, ще убият мен и всички нас. Или пък отново ще ви превърнат в слуги — на това ли се надявате? Защо се съпротивляваш на мен, но не и на тях?

Юис-фидри се извърна към съпругата си; тя отвърна на погледа му безмълвно и съсредоточено.

— Но ние не можем да направим нищо.

Дуорите сякаш умоляваха Мириамел да ги разбере.

— Винаги може да се направи нещо — отсече тя. — Може нищо да не се промени, но поне ще сте направили опит. Вие сте силни, Юис-фидри, вие дуорите сте много силни и можете да направите много неща. Видях как съпругата ти вае камъка. Може би досега винаги сте се спасявали с бягство, но сега няма къде да се скриете. Застанете до нас, по дяволите!