Към кулата на Зеления ангел. Част втора [bg]

— Бинабик? — извика тя.

Наблизо проблесна искра, след това лумна блясък. За миг тя зърна изправения до стената на пещерата трол — в шепите му се разгоря пламък. В следващия момент той подхвърли онова, което държеше, във въздуха и то се пръсна в порой съскащи искри. Тя зърна неподвижните — сякаш изтъкани върху гоблен — силуети на Бинабик, няколко дуори и десетина потънали в сумрака фигури, пръснати из продълговатата пещера.

Един от бледоликите силуети се втурна към нея, вдигнал високо дълъг нож. Мириамел също вдигна ножа си, но глезените й, изглежда, бяха завързани и тя не можа да се изправи. Острието полетя към лицето й, но внезапно спря на педя от очите й.

Дуорът, сграбчил ръката на създанието, замахна нагоре. Чу се някакъв пукот и миг по-късно норнът полетя с главата напред през пещерата.

— Насам — каза задъхано Юис-фидри и посочи една тъмна дупка в стената.

На слабата потрепваща светлина изглеждаше още по-невероятно от противника, когото беше ликвидирал: едната му ръка висеше безпомощно, а от рамото му стърчеше счупена стрела. Дуорът потрепна, щом друга стрела се строши в каменната стена до него.

Мириамел посегна и освободи краката си от онова, което ги стягаше — норнски лък. Собственикът му лежеше на няколко крачки — малко по-навътре от входа на убежището на дуорите. От строшения му гръден кош стърчеше огромен скален отломък.

— По-бързо, по-бързо — подкани я Юис-фидри. — Изненадахме ги, но може да пристигнат още.

Припреният му тон не беше в състояние да скрие обладалия го ужас — опулените му, големи като палачинки очи сякаш щяха да изскочат. Един от дуорите запрати камък по норна, изстрелял стрелата. Движението му беше наглед непохватно, но камъкът излетя с такава скорост, че белоликият падна и се сгърчи още преди дуорът да е завършил движението си.