Гаснещ зрак [bg]

Празек почука по калаената чиния с ножа си.

— Докато те продължават да се отбягват една друга, и всяка заобикаля истината на другата, остава един-единствен въпрос и на този въпрос се крепи бъдещето на Ранси. — Махна с ножа. — Може би има някакъв вид милост, поне по отношение на жената, която в този момент седи при нас. И може би всъщност сме подтикнати — от най-доблестна милост — да я пощадим.

— Ако не беше същият този въпрос — каза Датенар. — Те трябва да бъдат накарани да се срещнат. Само в този момент и след всичко, което ще последва, прошката е възможна. Едната за другата и обратно.

— По-важното е — добави Празек, — че никой друг не е способен да каже на магьосницата да спре да убива.

Ранси трепереше, клатеше глава за отказ, но като че ли не можеше да проговори.

Датенар въздъхна.

— Не можем да екзекутираме невинна жена.

— Никой не бива да вижда, че правосъдието се запъва — каза Празек. — Не и тук, не и сега. Изпитанието ще измери колко струваме.

— На ритуала трябва да присъстват всички…

— Ритуал ли? — Варет зяпна Датенар. — Какъв ритуал?

— Изпратихме ездач снощи — каза Празек. — На югозапад, до Бягащите псета.

— Защо?

— Търсим Гадател на кости — обясни Датенар. — Ще се разбере, че демон е обладал Ранси и че трябва да бъде прогонен със заклинание. Но този ритуал — и разберете добре какво имам предвид, и двамата — ще говори в отговор не просто на Ранси, но на затворниците — на всеки затворник — и всъщност на самия легион Хуст.

— Демоните трябва да излязат на бял свят — каза Празек.

— И след това да бъдат унищожени.

Варет зяпна двамата офицери и каза невярващо:

— Бягащите псета? Господа, ние сме войници на служба на Майка Тъма. Искате да поканите чародей от Бягащите псета? Ние сме легионът Хуст!

— Несъмнено — каза Датенар. — И както излиза, лейтенант, ние също, за да не се изразявам прекалено изтънчено, сме кралски прецакани.

— Вярваме — добави Празек, — че Галар Барас ще се върне с командир Торас Редоун. Какво да кажем за нейните демони, лейтенант?

— Но нашата богиня…

Празек се наведе над масата и го изгледа много твърдо.

— Ритуал, сър, който да накара желязото да завие. Докато не обърнем този дисбаланс на сила, докато не застанем като господари над собствените си мечове, над брънките, които ни загръщат, ние сме нищо. Престъпленията, които ни затрупват, са огромни, неизброими, с толкова безбройни подробности, че ни парализират всички. Този легион, и всичко в него, се нуждае от пречистване. — Кимна, не без съчувствие, към Ранси. — И тя ще ни поведе. Лице в лице с онова, което е била и е. Детеубийца.