Гаснещ зрак [bg]

— Отмъщение в добродетел…

— Обсебеност в ритуал. — Празек се намръщи на парчето наденица, после го лапна и задъвка.

Варет погледна от Празек към Датенар.

— Не разбирам.

Ранси се покашля и заговори.

— Свързано е с убийствата, сър. Разследването, към което, изглежда, сте загубили интерес. Затова дойдох снощи, да ви дам възможност да действате преди капитаните. — Погледна го намръщено. — Сигурна бях, че сте открили убиеца, но по някаква причина сте решили да не го разкривате.

Варет я изгледа.

— Отказах се, защото нямаше смисъл.

Тя извърна очи.

„Бездната да ме вземе, какъв съм глупак!“

— Как преместваше телата, Ранси? А страхът ти от кръвта?

— Нищо не мога да ви кажа за това, сър, защото не помня убийствата. Просто се събуждам в палатката си, с кръв на ръцете. Намирам ножа си изваден от канията, но грижливо почистен. — Замълча. — Изтривах каквото можех. Мисля, че точно това ме издаде.

Варет поклати глава.

— Изглежда, грешно сме разбрали тази обсебеност. И я приписахме на много по-ранно престъпление.

— Там започна, да, но дори тогава, сър, имаше една проста необходимост. Не обичам кръв. — Остави чашата на масата. — По-добре ще е вие да ме арестувате, сър.

Варет въздъхна.

— Не ми оставяш избор, но това, което също трябва да е ясно на капитаните, е нивото на некомпетентността ми.

— Не съм сама — каза Ранси. — В това тяло, което виждате, не съм единственият обитател. Има още някой — никога не сме се срещали. Тя ходи, когато аз спя, и в своята свобода убива… хора. Дете от утробата ми, мъже, които са убили жени — това са само списъци. Категории, задоволена с една, която ще се придвижи към друга. Нов списък. Трябва да ме убиете, сър.

Пребледнял от страх, натежал от нещо, което можеше да е разочарование — стига тази банална дума да беше уместна, — Варет поклати глава, сякаш с това можеше да отрече цялата тази сутрин. Обърна се към Празек.

— Сега разбирам, сър, защо ме заговорихте за това.

Празек повдигна вежди.

— Нима?

— Аз… харесвам Ранси.

— Жената, която познаваш, имаш предвид — поправи го Датенар.

— Е, да. За другата… знам само за труповете, които оставя след себе си — и дори тогава подробностите изглеждат нелогични.

— Другата е маг — каза Датенар.

— В смисъл?

— Борави с магия — поясни Празек. — Има природен талант. Но доста неопитомен. Използва каквото ѝ трябва, за да поразчисти след себе си. Но работата с ножа, е, това е съвсем банално, не мислите ли?

— Тя съществува в свят без милост. Това, сър, би трябвало да е достатъчно основание да я екзекутирате — каза Ранси. — Но се боя, че тя ще се защити, и ако е както капитанът казва — магьосница, — тогава трябва да действате сега, докато тя спи.

— Две сте в теб, сержант, и от двете онази, която настоява за наказание, е невинната — изсумтя Датенар.

— Но това тяло е единственото, което притежаваме, сър. Убийте ме и другата също умира.