Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Към столицата на Рохан кралят изведе двайсетхилядна войска: към оцелелите се присъединиха опълченията от западните области на Пределите. И още почти четирийсет хиляди воини се бяха събрали при Едорас от всички краища на страната – всички способни да седят в седлото и да държат копие. Към мъжете се присъединиха и около петнайсет хиляди млади жени-воини: традициите на славната Еовин, Победителката на Краля-Призрак, се съблюдаваха в Пределите свято и не само момчетата бяха обучавани да държат оръжие.

Както и предполагаше Фолко, кралят не се забави в Едорас. Роханската столица се славеше не със стените, а с гордата слава на конниците си и да издържат в нея дълга обсада изглеждаше невъзможно. Външната облицовка на стените се оказа дървена, а вътрешните каменни зидове бяха ниски. Живеещите е Рохан хора предпочитаха да достроят заложените от самата природа крепости в Белите планини, отколкото да издигат техни жалки подобия в откритите за атака от различни страни долини.

В планинските теснини, завардени с високи, непробиваеми за тарани градежи, сега се криеше цялото останало население на Пределите. Кралят пращаше и неголеми отряди от воини във всяка такава крепост. За тях се безпокояха малко – на врага ще му излезе прекалено скъпо да изчопля защитниците от твърдините. Ако нахлулите бъдат спрени на Бродовете или разбити с пристигнала арнорска или гондорска помощ, скоро ще бъдат изгонени и обсаждащите тези крепости отряди на врага. Ако пък ли не... Впрочем, за такъв развой се стараеха да не мислят.

А хобитът мислеше за това и мислеше постоянно, през цялото време. Той си блъскаше главата, опитвайки се да си представи как да постъпят ако армията на Пределите не се удържи на Исен. Тогава на Олмер ще му се открие прав път към Арнор, Сивите заливи и... страшно е да се промълви – към Графството! Това го побъркваше, гризеше го ден и нощ, гнетящата тревога и тежките мисли го лишаваха от сън и покой, Фолко не си намираше място, каквото и да хванеше да върши, пробождаше го неотстъпно въпросът, ако Олмер все пак стигне дотам, какво ще е длъжен да прави тогава той, Фолко Брендибек?!

Той сподели с приятелите си черните си мисли.

- Аз ще се сражавам – твърдо отговори Торин. – Ако ще Олмер да стигне до Великото Западно море, няма да преклоня глава. И моите съплеменници също няма да се покорят. Разбира се, ако на Господаря не му стигне акъла да купи благоразположението на старейшините... Но мен не може да ме купи. Спомняш ли си, Фолко, много отдавна, още в Графството, или по пътя към Арнор, не се сещам вече, говорихме за онзи, който клати Средната земя? Ние отдавна научихме кой е това, и с него аз ще се бия, докато не отида в Чертозите на Очакването.