Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Изведнъж някакъв мъж в черно палто и с тъмна коса, падаща до раменете, пришпори коня си от края на леса към пътя пред нея сред пръски от сняг.
— Няма смисъл да се съпротивлявате — заяви той твърдо, вдигнал облечената си в метална ръкавица длан. — Предайте се и никой няма да пострада.
Не видът му, нито думите му накараха Товейн да дръпне рязко юздите, оставяйки другите Сестри да се струпат до нея.
— Хванете го — промълви тя спокойно, — По-добре ще е да се свържете. Аз съм заслонена.
Изглежда, някой от онези Аша’ман й беше дошъл сам на крака. Колко мило.
Внезапно осъзна, че не става нищо, и премести навъсения си поглед от непознатия към Дженаре. Бледото скулеето лице на жената изглеркдаше съвсем обезкръвено.
— Товейн — промълви тя боязливо, — аз също съм заслонена.
— И аз съм заслонена — въздъхна с неверие Лемаи. Останалите също завъздишаха отчаяно. Всички бяха заслонени.
Още мъже в черни палта се появиха от дърветата, отвсякъде, и конете им бавно застъпваха през преспите към пътя. Товейн спря да брои на петнадесет. Гвардейците замърмориха сърдито, очаквайки командата на някоя от Сестрите. Те все още не знаеха нищо, освен че банда нехранимайковци им е завардила пътя. Товейн изцъка раздразнено с език. Не всички от тези мъже можеха да преливат, разбира се, но явно всеки Ашаман, който можеше, бе дошъл срещу нея. Не изпадна в паника. За разлика от някои от Сестрите с нея, това не бяха първите преливащи мъже, които й се бяха изпречвали. Високият мъж подкара към нея усмихнат, явно въобразил си, че са се подчинили на тъпата му заповед.
— По мой знак — промълви тя тихо — ще се пръснем във всички посоки. Веднага щом се отдалечите достатъчно, за да изпусне мъжът щита си — мъжете винаги смятаха, че трябва да виждат, за да удържат сплитовете си, което означаваше, че не могат иначе — се връщате и се притичваме на помощ на гвардейците. Готови… — И тя извиси глас: — Гвардейци, на бой!
Гвардейците с рев се понесоха напред, размахали мечове, за да защитят Сестрите. Тя дръпна кобилата си надясно, заби пети в хълбоците й и се присви над шията й, измъквайки се между изненаданите гвардейци, а после между двама много млади мъже в черни палта, които я зяпнаха слисано. После се озова в леса, пришпори коня да побегне още по-бързо, без да мисли дали животното ще счупи крак, и снегът диво заквърча край нея. Обичаше кобилката, но днес жертвите щяха да са много повече от един кон. Зад нея се понесе глъч. И един глас ревна над цялата шумотевица. Гласът на високия мъж.
— Живи ги заловете, по заповед на Преродения Дракон! Само една Айез Седай да пострада, и ще отговаряте лично пред мен!
По заповед на Преродения Дракон. Едва сега Товейн изпита страх, като ледунка, топяща се в корема й. Преродения Дракон. Тя плесна с юзди шията на Врабка. Щитът все още беше над нея! Със сигурност между нея и тях вече имаше предостатъчно дървета, за да я скрият от погледите на проклетите мъже! О, Светлина, Преродения Дракон!
Нещо я удари през кръста, нещо като клон — а нямаше никакъв клон! — и тя изпъшка и се срина от седлото. Увисна на място и пред очите й Врабка заора напред почти в галоп, колкото позволяваха преспите. Увисна на място. Посред въздуха, с ръце като вързани до хълбоците й, със стъпала, мятащи се на крачка и половина над снежната повърхност. Преглътна. Това, което я държеше така, сигурно бе мъжката половина на Силата. Никога досега не беше докосвана от сайдин. Усети невидима стега около кръста си. Стори й се, че може да усети покварата на Тъмния. Загърчи се, потискайки напиращите в гърлото й писъци.