Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Мръсният дядка в своето развитие към по-висш етап на дивотия, педантизъм и идиотщина се превръщаше във „фукльо“. Тази дума вече означаваше всичко и имаше голяма разлика между цивилния и военния фукльо.
Първият, цивилният, също е шеф и във всички учреждения бива наричан така от разсилни и чиновници. Той е еснаф-бюрократ, който прави бележка на подчинените си примерно само за неправилно изсушения с попивка препис и за други подобни дреболии. Изобщо той е идиотски безобразно явление в човешкото общество, защото наред с всичко друго подобни мулета се правят и на благородни, пъхат си гагата навсякъде, като че ли разбират от всичко, всичко знаят, за всичко са в състояние да дадат обяснение и от всичко се обиждат.
Който е служил войник обаче, разбира — съвсем естествено — разликата, която съществува между това явление и униформения фукльо. Тук тази дума означава „дядка-мръсник“, истински мръсник, който за всичко се заяжда, но въпреки това се спира пред всяко препятствие; той не обича войниците, но води безуспешна борба с тях, не умее да си създаде никакъв авторитет, с какъвто все пак се ползуват дядката и мръсният дядка.
В някои гарнизони, в Тридент например, вместо фукльо се употребяваше изразът „нашият стар лайнар“. Във всички тези случаи ставаше дума за по-възрастна особа и ако днес Швейк нарече мислено подпоручик Дуб „полуфукльо“, това беше напълно логично, просто той не можеше да не види, че за да бъде истински фукльо, на подпоручик Дуб, както по отношение на възрастта, така и по отношение на чина и на всичко друго, не му достигат поне 50% качества.
Като се връщаше с тези мисли към вагона, Швейк срещна свръзката Кунерт, лицето на когото беше отекло. Кунерт измърмори неразбрано, че току-що се сблъскал с господаря си, който най-неочаквано, просто като гръм от ясно небе, го напляскал, защото разполагал уж с неопровержими доказателства, че Кунерт продължава да се среща с Швейк.
— В тоя случай — спокойно каза Швейк — ще се оплачем. Австрийският войник трябва да позволява да го бият само в определени случаи. Но твоят подпоручик премина всички граници, както казваше старият Евгени Са-войски: „Всичко си има граници.“ Сега ти сам си длъжен да се оплачеш, а ако не го направиш, ще те напляскам пък аз, та да знаеш какво нещо е дисциплината във войската. В Карлинската казарма на времето имаше един подпоручик Хаузнер, той също имате свръзка и също я пляскаше и риташе. Веднъж така напляскал ординареца си, че той съвсем се шашнал и поискал да му разрешат да се оплаче. И както се бил шашнал от побоя, като го приели, казал, че подпоручикът му го сритал като куче. Господарят му, разбира се, доказал, че свръзката му лъже, защото тоя ден той не го ритал, а само го напляскал. И така нещастната свръзка я тикнали три седмици в ареста за клевета.
По същество, разбира се, тук няма никаква разлика — продължи Швейк. — Медикът Хоубичка неведнъж ни е разправял, че в патологията е все едно дали ще нарежат човек, който се е обесил, или човек, който се е отровил. И аз ще дойда с тебе. Една-две плесници във военно време не е малко нещо.
Съвсем объркан и безволен, Кунерт позволи на Швейк да го поведе към щабния вагон.
Като се показа на прозореца, подпоручик Дуб им изрева:
— Какво търсите тук, говеда?
— Дръж се достойно — напомняше Швейк на Кунерт и го тикаше напред във вагона.
В коридора се появи поручик Лукаш, а след него и капитан Загнер.
Поручик Лукаш, който беше натрупал богат опит с Швейк, остана страшно изненадан, тъй като по лицето на Швейк не се четеше вече обикновеното му добродушие, лицето му нямаше известния на всички миловиден израз, по него можеха да се прочетат по-скоро белезите на нови неприятни събития.
— Господин поручик, разрешете да доложа — каза Швейк, — работата стига до рапорт.
— Я остави тия глупости, Швейк, до гуша ми дойде вече от тебе.
— Разрешете да доложа — каза Швейк, — аз съм свръзка на вашата рота, а вие, господин поручик, сте ротен командир на единайсета рота. Аз знам, че работата е много завързана, ама знам и това, че вие сте началство на подпоручик Дуб.
— Вие, Швейк, съвсем сте се побъркали — прекъсна го поручик Лукаш, — вие сте пиян и ще направите най-добре да си отидете. Разбираш ли бе, идиот, говедо!
— Господин поручик, разрешете да доложа — продължи Швейк, като тикаше Кунерт пред себе си, — тя тая работа много ми напомня една история в Прага. Един господин беше изобретил някакъв спасителен пояс, който предпазвал пред сгазване от трамвай. Поясът трябваше да се изпробва, пожертвува се сам изобретателят и след това общината трябваше да плати обезщетение на вдовицата му.